Френският оратор, държавник и политик, Жорж Жак Дантон, е една от водещите фигури на Великата френска революция.
Дантон е роден в малкото селище Арси сор Об на 26 октомври 1759 година. Баща му е прокурор. Жени се по щастливо стечение на обстоятелствата за дъщерята на заможен човек, което му позволява да си осигури добро социално положение и да води охолен живот. След като става адвокат Дантон се мести в Париж, където става водач на кордилиерите в началото на революционния процес.
Придобива слава благодарение на доброто си ораторство. Член е на Парижката комуна и помага за подготвянето и организирането на преврата от август 1792 година, атаката срещу Тюйлери и поражението на монархията.
В новата република Дантон става министър на правосъдието и фактически оглавява Временния Изпълнителен Съвет. Член е на Конвента (Народното събрание) и ръководи първия Комитет за обществено спасение, създаден от Конвента като главен управляващ орган на Франция.
По време на военните преврати, Дантон организира отбраната на държавата и започва да води външна, помирителна политика, като се опитва да намери дипломатическо, мирно решение на споровете с другите европейски монархии, но без резултат. Поради това, той не е включен през 1793 година в новия Комитет за обществено спасение и тогава се оттегля от столицата. Робеспиер заема мястото му.
Дантон се завръща в Париж през ноември, когато са разкрити финансови спекулации и скандали, уличаващи неговите поддръжници и приятели в корупция. За да им помогне, той настоява за извънредни мерки и въвежда режим на Терора и напада Комитета. Скоро след като Комитетът елиминира екстремистите, водени от Жак Рене Ебер, той се обръща срещу Дантон и „индулгентите“, т.е. центристи.
На 30 март 1794 година Дантон, Камил Демулен и техни последователи са задържани и обвинени в заговор за преврат и сваляне на правителството. Дантон е гилотиниран в Париж на 5 април 1794 година.
Автор: Тони
Дантон е роден в малкото селище Арси сор Об на 26 октомври 1759 година. Баща му е прокурор. Жени се по щастливо стечение на обстоятелствата за дъщерята на заможен човек, което му позволява да си осигури добро социално положение и да води охолен живот. След като става адвокат Дантон се мести в Париж, където става водач на кордилиерите в началото на революционния процес.
Придобива слава благодарение на доброто си ораторство. Член е на Парижката комуна и помага за подготвянето и организирането на преврата от август 1792 година, атаката срещу Тюйлери и поражението на монархията.
В новата република Дантон става министър на правосъдието и фактически оглавява Временния Изпълнителен Съвет. Член е на Конвента (Народното събрание) и ръководи първия Комитет за обществено спасение, създаден от Конвента като главен управляващ орган на Франция.
По време на военните преврати, Дантон организира отбраната на държавата и започва да води външна, помирителна политика, като се опитва да намери дипломатическо, мирно решение на споровете с другите европейски монархии, но без резултат. Поради това, той не е включен през 1793 година в новия Комитет за обществено спасение и тогава се оттегля от столицата. Робеспиер заема мястото му.
Дантон се завръща в Париж през ноември, когато са разкрити финансови спекулации и скандали, уличаващи неговите поддръжници и приятели в корупция. За да им помогне, той настоява за извънредни мерки и въвежда режим на Терора и напада Комитета. Скоро след като Комитетът елиминира екстремистите, водени от Жак Рене Ебер, той се обръща срещу Дантон и „индулгентите“, т.е. центристи.
На 30 март 1794 година Дантон, Камил Демулен и техни последователи са задържани и обвинени в заговор за преврат и сваляне на правителството. Дантон е гилотиниран в Париж на 5 април 1794 година.