На 12  февруари 1924 година  е открита гробницата на Тутанкамон, един от най-известните египетски фараони от Осемнадесетата фараонска династия.
Тутанкамон е умрял още като юноша. Той е бил последният  наследник на могъща фамилия, управлявала Египет векове наред. Бил е положен в четири позлатени ковчега, поставени един в друг, три саркофага, всички положени в ковчег от червен кварцит.

Гробницата е открита в Долината на царете  от английския археолог Хауърд Картър. Гробът на Тутанкамон е единственото открито непокътнато царско погребение от Древен Египет.

Тутанкамон се възкачва на престола на осемгодишна възраст и умира на 19 години. Според повечето изследователи смъртта му е причинена от силен удар по тила. Някои по-нови изследвания сочат като по-вероятна причина гангрена на левия крак (инфекция след счупване на крака), съчетана с усложнения от малария.

Доктор Ричард Бойер  от Главния детски медицински център в Солт Лейк Сити прави изследвания на рентгенови снимки на мумията на Тутанкамон, правени през 1968 година. Учените установяват, че тялото има странна извивка на гръбначният стълб и връзката в горната част на гръбнака. Това са симптоми, сходни със  синдрома на Клипел-Файл. При болния се откриват сплитания на прешлените, т.е. той не може да движи нормално главата си. При завъртане такъв човек трябва да извърта цялото си тяло.

Младият фараон става едва ли не най-известният владетел на Древен Египет след откриването на гробницата му, макар че не е оставил забележима следа в своето управление. Популярността му се дължи както на уникалността на разкритието (до този момент всички известни царски погребения, а и не само царски, са разграбени от иманяри), така и на т.нар. „проклятие на фараона“.

Слухът за него се разпространява след смъртта на  лорд Карнарсън, финансирал експедицията. Според слуховете „смъртта долита на бързи криле при тоя, що е дръзнал да наруши спокойствието на фараона“.

В Музея в Кайро са изложени и над 1700 предмета, намерени в гробницата на Тутанкамон. Много други с по-малка стойност се пазят в складовете. Две дълги зали и едно по-малко помещение са изпълнени с многобройните експонати. Безспорно най-ценният артефакт е позлатената погребална маска на Тутанкамон, инкрустирана със син лазурит.

Тутанкамон е син на Аменхотеп IV от втората му съпруга Кия. Първата жена на фараона Нефертити родила пет дъщери, една от които   се жени за Тутанкамон, така че съпругата му е била  и неговата полусестра. Младият фараон не заема престола веднага след смъртта на баща си. Между тях царува фараонът  Сменхкара. Според някои теории  Сменхкара е Нефертити, която след смъртта на съпруга си приема мъжко име и в продължение на няколко години управлява еднолично като фараон, след което отстъпва престола на Тутанкамон.

Дълго време е спекулирано, че Тутанкамон е станал жертва на убийство, тъй като след  експертизите се установява, че  в черепа на младия фараон е липсвала част от кост. През 2010 година, след изследване на мумията посредством ДНК-анализ се установява, че най-вероятната причина за смъртта е малария плюс  инфекция след  счупване на крака.

На 4 ноември 2007 година , за първи път мумията на Тутанкамон е изложена без саркофаг в неговата гробница край Луксор.

В началото на януари 2005 г. египетски учени изследват мумията на фараона  и публикуват резултатите от своите изследвания. Специалистите единодушно достигат до извод, който разтърсва научните среди - младият фараон е починал от естествена смърт, а не е бил убит от приближените си, както се е считало дотогава. Напълно е изключена вероятността Тутанкамон да е умрял от нанесен му по главата фатален удар - черепът няма следи от характерните поражения.

Процедурата по изследване на мумията на Тутанкамон е предшествана от ожесточени спорове и “битки” между учените и общественото мнение - изследователите държат да изнесат мумията от гробницата и да я изследват в Кайро, което обаче предизвиква бурни протести сред египетското население. Първоначално учените се отказват от плановете си за мумията, но след това достигат до компромисен вариант, удовлетворяващ и двете страни - изучаването на мумифицираните останки на Тутанкамон да се извърши в самата гробница.

Оказва се, че мумията се намира в изключително лошо състояние. Английският египтолог Хауърд Картър, който открива гробницата на Тутанкамон, използва  нагорещени метални пръти за отварянето на саркофага и за снемането на златната траурна маска - “варварска технология”, според съвременните разбирания. В онези години обаче този метод няма конкуренция сред научната общественост.

След отварянето на саркофага мумията повече от година е изложена на въздействието на въздуха и слънчевите лъчи, което води до сериозното й повреждане - останките се разпадат на 13 отделни части. Именно поради тази причина египетските граждани не позволяват на учените да пренесат мумията в Кайро. Подобно пътешествие би се оказало фатално за останките на фараона, а и от религиозни съображения на изследователите не са позволени подобни действия дори и в името на науката.


Автор: Тони