Тутанкамон от Осемнадесетата фараонска династия

На 12  февруари 1924 година  е открита гробницата на Тутанкамон, един от най-известните египетски фараони от Осемнадесетата фараонска династия. Тутанкамон е умрял още като юноша. Той е бил последният  наследник на могъща фамилия,

Дълго време е спекулирано, че Тутанкамон е станал жертва на убийство, тъй като след  експертизите се установява, че  в черепа на младия фараон е липсвала част от кост. През 2010 година, след изследване на мумията посредством ДНК-анализ се установява, че най-вероятната причина за смъртта е малария плюс  инфекция след  счупване на крака.

На 4 ноември 2007 година , за първи път мумията на Тутанкамон е изложена без саркофаг в неговата гробница край Луксор.

В началото на януари 2005 г. египетски учени изследват мумията на фараона  и публикуват резултатите от своите изследвания. Специалистите единодушно достигат до извод, който разтърсва научните среди - младият фараон е починал от естествена смърт, а не е бил убит от приближените си, както се е считало дотогава. Напълно е изключена вероятността Тутанкамон да е умрял от нанесен му по главата фатален удар - черепът няма следи от характерните поражения.

Процедурата по изследване на мумията на Тутанкамон е предшествана от ожесточени спорове и “битки” между учените и общественото мнение - изследователите държат да изнесат мумията от гробницата и да я изследват в Кайро, което обаче предизвиква бурни протести сред египетското население. Първоначално учените се отказват от плановете си за мумията, но след това достигат до компромисен вариант, удовлетворяващ и двете страни - изучаването на мумифицираните останки на Тутанкамон да се извърши в самата гробница.

Оказва се, че мумията се намира в изключително лошо състояние. Английският египтолог Хауърд Картър, който открива гробницата на Тутанкамон, използва  нагорещени метални пръти за отварянето на саркофага и за снемането на златната траурна маска - “варварска технология”, според съвременните разбирания. В онези години обаче този метод няма конкуренция сред научната общественост.

След отварянето на саркофага мумията повече от година е изложена на въздействието на въздуха и слънчевите лъчи, което води до сериозното й повреждане - останките се разпадат на 13 отделни части. Именно поради тази причина египетските граждани не позволяват на учените да пренесат мумията в Кайро. Подобно пътешествие би се оказало фатално за останките на фараона, а и от религиозни съображения на изследователите не са позволени подобни действия дори и в името на науката.