През 1915 година Иван Багрянов е 23-годишен, първенец от своя випуск, който впечатлява не само с хубост и осанка, но и с ум. Фердинанд го назначава за свой адютант. Възложено му е обучението по артилерийска подготовка на князете Борис и Кирил.
Постепенно младият мъж си спечелва приятелвтвото и на четирите царски деца, които рано са останали без майка и са израснали без обич и нежност.
17-годишната тогава Евдокия /родена на 17 януари 1898 година с име Евдокия Аугуста Филипина Клементина Мария/ - сестрата на двамата князе, е привлечена от младия левент. Кока, както всички я наричат, не е голяма красавица, но тя е интелигентна, амбициозна и пряма. Любовта между двамата млади пламва за миг.
По време на Първата световна война, Багрянов отива на фронта и се връща с 8 български и чужди ордени и медали.
Потова време на трона вече е Борис и той прави веднага Багрянов свой адютант.
Евдокия пък е заминала с абдикиралия Фердинанд и се завръща в България чак през 1921 година. Най-щастлив от нейното завръщане, разбира се, е 30-годишния вече Багрянов. Двамата са щастливи, защото времето е затвърдило чувствата им . Двамата решават да встъпят в брак.
Въпреки, че Багрянов е син на земеделец, цар Борис се радва на любовта на сестра си и своя адютант и няма нищо против техния брак. Пречка за това обаче е Фердинанд, който заявява, че няма да даде дъщеря си на “един български цървулан”. Според бившия български цар, не може една правнучка на френския крал Луи-Филип да се омъжи за простосмъртен и щом няма кандидати за нея от царско потекло, по-добре да си остане стара мома.
По-късно Фердинанд признава, че така и не е могъл да обикне дъщерите си. Багранов пък е изпратен да учи агрономоство в чужбина. Той обаче не издържа дълго там и се връща в България.
Багрянов е симпатизант на БЗНС. И въпреки, че заедно със сестрите на Борис гостува на Стамболийски в родното му село, след Деветоюнския преврат положението му в двореца става нестабилно и той е помолен да напусне.
Така приключват надеждите на Багранов за някакво бъдеще с Евдокия. Нещастен, той заминава за Виена, а по-късно се прибира в семейния чифлик. Там Багрянов все пак се жени, но първият му брак е нещастен, а от втория има син.
В началото Евдокия се дразни заради брака за бившия си любим, но по-късно приятелството и общите им възгледи постепенно надделяват - и двамата са дъновисти и германофоби.
Именно благодарение на Евдокия през юни 1944 година Иван Багрянов оглавява ново правителство с цел да се търси примирие с Великобритания и САЩ. Той се старае да балансира - повишава цените на земеделските продукти, закрива Дирекцията на пропагандата като готви освобождаване на осъдените по ЗЗД и интернираните. На 3
август жандармерията, която воюва с партизаните е премахната, готви се и закон за амнистия.
Багрянов ясно заявява намерението си за скъсване с Германия и изтеглянето на нашите войски от Македония. Всичко това обаче, не се взима под внимание, когато на 20 декември той е изпратен пред така нар. Народен съд. 40 дни по-късно Багрянов е разстрелян заедно с тримата регенти, 8 царски съветници, 22-ма министри, 67 депутати и 47 генерали и висши офицери.
Евдокия е арестувана след идването на комунистите на власт и месеци е била подложена на мъчителни разпити и унижения, които подкопават здравето й. През 1946 година тя прави щедри дарения от народни носии, шевици и накити на Етнографския музей, преди да бъде изгонена от страната заедно с другите оцелели членове на царското семейство.
Евдокия умира на преклонна възраст на 4 октомври 1985 година в санаториум на Боденското езеро.
Преди да бъде разстрелян, Багрянов признава, че най-голямата грешка в живота му е това, че не се е оженил за любаимата си Евдокия.
Автор: Тони
Постепенно младият мъж си спечелва приятелвтвото и на четирите царски деца, които рано са останали без майка и са израснали без обич и нежност.
17-годишната тогава Евдокия /родена на 17 януари 1898 година с име Евдокия Аугуста Филипина Клементина Мария/ - сестрата на двамата князе, е привлечена от младия левент. Кока, както всички я наричат, не е голяма красавица, но тя е интелигентна, амбициозна и пряма. Любовта между двамата млади пламва за миг.
По време на Първата световна война, Багрянов отива на фронта и се връща с 8 български и чужди ордени и медали.
Потова време на трона вече е Борис и той прави веднага Багрянов свой адютант.
Евдокия пък е заминала с абдикиралия Фердинанд и се завръща в България чак през 1921 година. Най-щастлив от нейното завръщане, разбира се, е 30-годишния вече Багрянов. Двамата са щастливи, защото времето е затвърдило чувствата им . Двамата решават да встъпят в брак.
Въпреки, че Багрянов е син на земеделец, цар Борис се радва на любовта на сестра си и своя адютант и няма нищо против техния брак. Пречка за това обаче е Фердинанд, който заявява, че няма да даде дъщеря си на “един български цървулан”. Според бившия български цар, не може една правнучка на френския крал Луи-Филип да се омъжи за простосмъртен и щом няма кандидати за нея от царско потекло, по-добре да си остане стара мома.
По-късно Фердинанд признава, че така и не е могъл да обикне дъщерите си. Багранов пък е изпратен да учи агрономоство в чужбина. Той обаче не издържа дълго там и се връща в България.
Багрянов е симпатизант на БЗНС. И въпреки, че заедно със сестрите на Борис гостува на Стамболийски в родното му село, след Деветоюнския преврат положението му в двореца става нестабилно и той е помолен да напусне.
Така приключват надеждите на Багранов за някакво бъдеще с Евдокия. Нещастен, той заминава за Виена, а по-късно се прибира в семейния чифлик. Там Багрянов все пак се жени, но първият му брак е нещастен, а от втория има син.
В началото Евдокия се дразни заради брака за бившия си любим, но по-късно приятелството и общите им възгледи постепенно надделяват - и двамата са дъновисти и германофоби.
Именно благодарение на Евдокия през юни 1944 година Иван Багрянов оглавява ново правителство с цел да се търси примирие с Великобритания и САЩ. Той се старае да балансира - повишава цените на земеделските продукти, закрива Дирекцията на пропагандата като готви освобождаване на осъдените по ЗЗД и интернираните. На 3
август жандармерията, която воюва с партизаните е премахната, готви се и закон за амнистия.
Багрянов ясно заявява намерението си за скъсване с Германия и изтеглянето на нашите войски от Македония. Всичко това обаче, не се взима под внимание, когато на 20 декември той е изпратен пред така нар. Народен съд. 40 дни по-късно Багрянов е разстрелян заедно с тримата регенти, 8 царски съветници, 22-ма министри, 67 депутати и 47 генерали и висши офицери.
Евдокия е арестувана след идването на комунистите на власт и месеци е била подложена на мъчителни разпити и унижения, които подкопават здравето й. През 1946 година тя прави щедри дарения от народни носии, шевици и накити на Етнографския музей, преди да бъде изгонена от страната заедно с другите оцелели членове на царското семейство.
Евдокия умира на преклонна възраст на 4 октомври 1985 година в санаториум на Боденското езеро.
Преди да бъде разстрелян, Багрянов признава, че най-голямата грешка в живота му е това, че не се е оженил за любаимата си Евдокия.