На всички е известно, че България е член на НАТО от 2004 година. Малко хора обаче знаят, че нашата страна е членувала в организацията доста по-рано - още от 20 октомври 1951 година. На този ден в американската база край западногерманското градче Цайлсхайм се развява и българското знаме.
Съгласно заповед номер 53, издадена от Главната квартира на Американските въоръжени сили в Европа, в състава на НАТО започва да функционира българска национална доброволческа рота под номер 4093. Как става това?
През 1950 година започва войната в Корея, която заплашва да прерасне дори в Трета световна война. Пентагонът тогава решава да се създадат национални доброволчески части от политемигранти от Източна Европа. В случай на военни действия на Стария континен, те трябва да бъдат ядрата, около които да се организират антокомунистически армии от стрните под съветска власт.
Моделът е взет от ‘Свободните френски войски’ на Шарл дьо Гол от времето на Втората световна война. За създаването на българската част американците се обръщат към д-р Г.М. Димитров. След като е принуден да избяга от България през 1945 година, земеделският лидер скоро се превръща във водач на цялата разнородна българска политическа емиграция. През януари 1949 година под негово ръководсво се възстановява Българският национален комитет “Свободна и независима България”.
Г.М. Димитров веднага подкрепя идеята и призовава младите български емигранти да влязат в ротата. Неговите думи “Ние ще бъдем съюзници, ние не ще бъдем наемници!”, вдъхновяват емигрантската младеж.
Естествено американското командване прави проверки за благонадеждност. То изготвя формуляри, които са разпратени до всички места, където има лагери и общежития за емигранти - Истанбул, Триест, Крит и Западна Германия. Преминалите успешно през тестовете пристигат в Цалсхайм, където е отредено място за българската рота.
През пролетта на 1952 година ротата се настанява в собствена модерна казарма, построена съгласно изискванията на американската армия. Доброволците са облечени в американски униформи. По пагоните и всички отличителни знаци обаче, има лъвове, а те са оцветени в бяло-зелено-червено, за да се подчертае националната принадлежност на ротата. Самата рота пък била съставена по образец на американска пехотна рота от онова време.
Личният състав на ротата бил 200 души, разпределени в 4 взвода по 40 човека и един взвод администрация. Единствените американци били двама инструктори - офицер и сержант.
Първият командир на ротата от създаването й до април 1952 година бил лейтенант Стефан Бойдев, син да последния командващ българските ВВС преди 1944 година. Замества го капитан Борислав Байчев, а третият и последен командир на ротата - от март 1957 до разформироването й през 1964 година е Димитър Кръстев.
Ротата охранява военните съоръжения и складове с боеприпаси. По време на 14-те си години съществуване през ротата преминават общо 2500 българи. Наред с преките си задължения, ротата се грижи за възрастни и болни бивши нейни членове, за новопристигнали емигранти, правят дарения и за Червения кръст.
В началото на 60-те години на миналия век започва първото размразяване на ледовте между Изтока и Запада. В хода на преговорите съветският лидер Хрушчов непрекъснато поставя въпроса за разформироването на емигрантските роти от Източна Европа. Така на 30 юни 1964 година приключва първото ‘участие’ на България в НАТО.
Автор: Тони
Съгласно заповед номер 53, издадена от Главната квартира на Американските въоръжени сили в Европа, в състава на НАТО започва да функционира българска национална доброволческа рота под номер 4093. Как става това?
През 1950 година започва войната в Корея, която заплашва да прерасне дори в Трета световна война. Пентагонът тогава решава да се създадат национални доброволчески части от политемигранти от Източна Европа. В случай на военни действия на Стария континен, те трябва да бъдат ядрата, около които да се организират антокомунистически армии от стрните под съветска власт.
Моделът е взет от ‘Свободните френски войски’ на Шарл дьо Гол от времето на Втората световна война. За създаването на българската част американците се обръщат към д-р Г.М. Димитров. След като е принуден да избяга от България през 1945 година, земеделският лидер скоро се превръща във водач на цялата разнородна българска политическа емиграция. През януари 1949 година под негово ръководсво се възстановява Българският национален комитет “Свободна и независима България”.
Г.М. Димитров веднага подкрепя идеята и призовава младите български емигранти да влязат в ротата. Неговите думи “Ние ще бъдем съюзници, ние не ще бъдем наемници!”, вдъхновяват емигрантската младеж.
Естествено американското командване прави проверки за благонадеждност. То изготвя формуляри, които са разпратени до всички места, където има лагери и общежития за емигранти - Истанбул, Триест, Крит и Западна Германия. Преминалите успешно през тестовете пристигат в Цалсхайм, където е отредено място за българската рота.
През пролетта на 1952 година ротата се настанява в собствена модерна казарма, построена съгласно изискванията на американската армия. Доброволците са облечени в американски униформи. По пагоните и всички отличителни знаци обаче, има лъвове, а те са оцветени в бяло-зелено-червено, за да се подчертае националната принадлежност на ротата. Самата рота пък била съставена по образец на американска пехотна рота от онова време.
Личният състав на ротата бил 200 души, разпределени в 4 взвода по 40 човека и един взвод администрация. Единствените американци били двама инструктори - офицер и сержант.
Първият командир на ротата от създаването й до април 1952 година бил лейтенант Стефан Бойдев, син да последния командващ българските ВВС преди 1944 година. Замества го капитан Борислав Байчев, а третият и последен командир на ротата - от март 1957 до разформироването й през 1964 година е Димитър Кръстев.
Ротата охранява военните съоръжения и складове с боеприпаси. По време на 14-те си години съществуване през ротата преминават общо 2500 българи. Наред с преките си задължения, ротата се грижи за възрастни и болни бивши нейни членове, за новопристигнали емигранти, правят дарения и за Червения кръст.
В началото на 60-те години на миналия век започва първото размразяване на ледовте между Изтока и Запада. В хода на преговорите съветският лидер Хрушчов непрекъснато поставя въпроса за разформироването на емигрантските роти от Източна Европа. Така на 30 юни 1964 година приключва първото ‘участие’ на България в НАТО.