Мария Сутич е родена в Пазарджик през 1857 година. Когато избухва Априлското въстание през 1876 година, ‘Хвърковатата чета’ на Бенковски лети от селище на селище и разнася вестта за въстанието.
На 27 април четата пристига в село Голямо Белово. Преминава тържествено по главната улица, като навсякъде е посрещната с мощно “Ура!”. Въстаниците от четата са настанени в къщата на председателя на местния револционен комитет. В отсрещната къща пък живее далматинецът Иван Сутич, чиновник в компанията, която изгражда железницата, свързваща гара Белово и Истанбул.
Когато “Хвърковатата чета” си тръгва от селото, в нея се включват и чужденци. Между тях са Иван Сутич и 19-годишната му съпруга Ньонка - Мария Ангелова-Сутич, единствената жена в четата. Тя можела да язди добре, а и имала умения на медицинска сестра.
След разгрома на Априлското въстание и разпускането на четата, далматинците, които разчитали на чуждото си гражданство, се предали на турските власти. Мария и съпругът й били хвърлени в мрачните килии на Черната джамия в София.
Скоро след Освобождението, Иван Сутич умира. А самата Мария, която се жени за втори път през 1909 година, отглежда децата на втория си съпруг като родна майка . Тя умира на 75 годишна възраст.
Когато Мария Сутич се включва в “Хвърковатата чета” на Бенковски, той нарежда на Захари Стоянов: “Запиши, че днес, 27 април, в нашата чета се присъединява и госпожата на Иван Сутич - Мария Ангелова, родом наша българка, на която името ще остане записано в историята!”
За нея обаче, почти нищо не се знае и потомците като че ли са я забравили...
Автор: Тони
На 27 април четата пристига в село Голямо Белово. Преминава тържествено по главната улица, като навсякъде е посрещната с мощно “Ура!”. Въстаниците от четата са настанени в къщата на председателя на местния револционен комитет. В отсрещната къща пък живее далматинецът Иван Сутич, чиновник в компанията, която изгражда железницата, свързваща гара Белово и Истанбул.
Когато “Хвърковатата чета” си тръгва от селото, в нея се включват и чужденци. Между тях са Иван Сутич и 19-годишната му съпруга Ньонка - Мария Ангелова-Сутич, единствената жена в четата. Тя можела да язди добре, а и имала умения на медицинска сестра.
След разгрома на Априлското въстание и разпускането на четата, далматинците, които разчитали на чуждото си гражданство, се предали на турските власти. Мария и съпругът й били хвърлени в мрачните килии на Черната джамия в София.
Скоро след Освобождението, Иван Сутич умира. А самата Мария, която се жени за втори път през 1909 година, отглежда децата на втория си съпруг като родна майка . Тя умира на 75 годишна възраст.
Когато Мария Сутич се включва в “Хвърковатата чета” на Бенковски, той нарежда на Захари Стоянов: “Запиши, че днес, 27 април, в нашата чета се присъединява и госпожата на Иван Сутич - Мария Ангелова, родом наша българка, на която името ще остане записано в историята!”
За нея обаче, почти нищо не се знае и потомците като че ли са я забравили...