Още 17-годишен, през 1861 година, Петко Киряков е събира първата си чета, с която се бори против турските поробители в Беломорска Тракия и Родопите. След обучението му атинското военно училище през 1866 година, Петко се среща с националния герой на Италия - Джузепе Гарибалди. Тази среща е съдбоносна на Петко Киряков и оформя съдбата му на бунтовник и борец срещу всякаква неправда и робството. Двамата с Гарибалди събират дружина от 220 италианци и 67 българи , с която участват в Критското въстание през 1866-1869 година.
Когато се завръща в България, Петко събира своя чета, наречена Първата българска революционна дружина “Защита”. Той взема дейно участие в Руско-турската освободителна война, въоръжен с отряд от 3000 български бойци. С тях през 1878 година потушава скроения от Турция и подкрепен от Англия, мюсюлмански метеж в Родопите, ръководен от агента на британските тайни служби Сенклер.
За големите си заслуги в освобождението на България и помощта му за руските войски, Петко Киряков е произведен в чин капитан. А самият император Александър II го награждава с орден за храброст...
По-късно за русофилските си убеждения капитан Петко Войвода е преследван, арестуван и измъчван...Дори го интернират в Трявна, след като вече се е установил да живее във Варна.
През 1899 година капитан Петко Войвода членува в демократическата партия на Петко Каравелов, съосновател и подпредседател е на дружеството “Странджа”, което обединява българските бежанци от Одринска Тракия. С поддръжката на Петко Киряков излиза вестник “Сан Стефано”, а самият той работи и като адвокат.
Изтерзан не от битките с поробителите на Отечеството, а от мъченията и интригите на властниците, големият син на България си отива от този свят едва 56-годишен.
Любопитно е, че именно капитан Петко Войвода има най-много паметници у нас - те са 22. Има негов мемориал в родното му село Доганхисар /сега Есими, Гърция/. А през 2004 година на Гарибалдийския хълм в Рим е издигнат още един негов паметник редом с този на неговия побратим Джузепе Гарибалди.
Автор: Тони
Когато се завръща в България, Петко събира своя чета, наречена Първата българска революционна дружина “Защита”. Той взема дейно участие в Руско-турската освободителна война, въоръжен с отряд от 3000 български бойци. С тях през 1878 година потушава скроения от Турция и подкрепен от Англия, мюсюлмански метеж в Родопите, ръководен от агента на британските тайни служби Сенклер.
За големите си заслуги в освобождението на България и помощта му за руските войски, Петко Киряков е произведен в чин капитан. А самият император Александър II го награждава с орден за храброст...
По-късно за русофилските си убеждения капитан Петко Войвода е преследван, арестуван и измъчван...Дори го интернират в Трявна, след като вече се е установил да живее във Варна.
През 1899 година капитан Петко Войвода членува в демократическата партия на Петко Каравелов, съосновател и подпредседател е на дружеството “Странджа”, което обединява българските бежанци от Одринска Тракия. С поддръжката на Петко Киряков излиза вестник “Сан Стефано”, а самият той работи и като адвокат.
Изтерзан не от битките с поробителите на Отечеството, а от мъченията и интригите на властниците, големият син на България си отива от този свят едва 56-годишен.
Любопитно е, че именно капитан Петко Войвода има най-много паметници у нас - те са 22. Има негов мемориал в родното му село Доганхисар /сега Есими, Гърция/. А през 2004 година на Гарибалдийския хълм в Рим е издигнат още един негов паметник редом с този на неговия побратим Джузепе Гарибалди.