Още 17-годишен, през 1861 година,   Петко Киряков  е събира първата си чета, с която се бори против турските поробители в Беломорска Тракия  и  Родопите.  След обучението му атинското военно училище през 1866 година, Петко се среща с националния герой на Италия - Джузепе Гарибалди.  Тази среща е съдбоносна на Петко Киряков и оформя съдбата му  на бунтовник и борец срещу всякаква неправда и робството.  Двамата с Гарибалди  събират дружина от 220 италианци и 67  българи , с която участват в Критското въстание през 1866-1869 година.

Когато се завръща в България, Петко събира своя чета, наречена Първата българска революционна дружина “Защита”. Той взема дейно участие в Руско-турската освободителна война, въоръжен с отряд от 3000 български бойци.  С тях през 1878  година потушава скроения от Турция и подкрепен от Англия, мюсюлмански метеж в Родопите, ръководен от агента на британските тайни служби Сенклер.

За големите си заслуги в освобождението на България и помощта му за руските войски, Петко Киряков е произведен в чин капитан. А самият император Александър II  го награждава с орден за храброст...

По-късно за русофилските си убеждения капитан Петко Войвода  е преследван, арестуван и измъчван...Дори го интернират в Трявна, след като вече се е установил да живее във Варна.

През 1899 година капитан Петко Войвода членува в демократическата партия на Петко Каравелов, съосновател и подпредседател е на дружеството “Странджа”, което обединява българските бежанци от Одринска Тракия.  С поддръжката на Петко Киряков излиза вестник “Сан Стефано”,  а самият той работи и като адвокат.

Изтерзан не от битките с поробителите на Отечеството, а от мъченията и интригите на властниците, големият син на България си отива от този свят едва 56-годишен.

Любопитно е, че именно капитан Петко Войвода има най-много паметници  у нас - те са 22. Има негов мемориал в родното му село Доганхисар /сега Есими, Гърция/. А през 2004 година на Гарибалдийския хълм в Рим  е издигнат още един  негов паметник редом с този на неговия побратим Джузепе Гарибалди.  
Автор: Тони