Женското движение в България е поставено от сформирания през 1900 година Български женски съюз, на който за председателка е избрана Екатерина Каравелова.
След подписването на Ньойския договор , българските жени реагират на несправедливите му решения и създават дружестгво “Траен мир”, преименувано по-късно в Българска секция, чиято цел е да се присъедини към Международната женска лига за мир и свобода. За председател на секцията е избрана отново Екатерина Каравелова.
Когато през 1922 година Международната организация има когрес, на него е поканена Екатерина Каравелова, но от Министерство на външните работи поставят условие да не пътува лице с политически пристрастия... Две години по-късно обаче, когато отново има конгрес на Лигата във Вашингтон, до българското правителство е изпатено специално писмо с настояване на конгреса да присъства председателката на Българската секция - Екатерина Каравелова. В речта си там Каравелова заявява: “Малка многострадална България праща най-сърдечни поздрави на нейните сестри от Съединените щати....
Аз пледирам за правда, което ще рече за всесветовен мир. Защото ние все още го нямаме. Той съществува на книга в мирните договори , а не в действителност. Пограничното население живее във вечен терор....”
През 1926 година Международната женска лига за мир и свобода организира своя пореден конгрес в Дъблин. За делегат отново е избрана Екатерина Каравелова. Макар и вече в не добро здраве, тя приема да застане на международната трибуна и да защитава България и отнетите й малцинства в Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини, като заявява, че “без справедлив мир не може да има мир”
Екатерина Каравелова настоява за ревизия на Ньойския договор и всички последващи от него проблеми за България. Като изнася навън тежките наболели проблеми на България, тя предизвиква интереса на жените от ръководството на Международната лига , една част от които посещават България и проявяват жив интерес към живота не само на бежанците в страната, но и към народа и цялата ни страна.
Безспорни били организаторските качества на Екатерина Каравелова. В отделни периоди на своя живот тя работи като учителка по български език и литература в Русе, в Първа девическа гимназия в София и в Пловдив.
Коя всъщност е тази българка, оставила такива трайни следи в историята на българското женско движение?
Екатерина Каравелова е родена на 21 октомври 1860 година в Русе. Едва 10-годишна тя заминава за Русия. Там завършва IV Московска девическа гимназия и се връща в родния си град, за да бъде полезна на своя народ с придобитите знания. Още в Москва Екатерина се запознава с Петко Каравелов.
В България тя работи като учителка около година, като част от дома на родителите си превръща в класни стаи. На 15 януари 1880 година Екатерина се омъжва за Петко Каравелов. Двамата имат три дъщери : Радка, Виола и Лора. Радка умира от скарлатина едва двегодишна и потапя в голяма скръб семейството. Те дълго не могат да се съвземат, докато един ден Петко Славейков не ги изкарва от дома, защото учениците им не могат да чакат повече.
По време на Балканската война Екатерина е медицинска сестра във Военното училище. И в тази си работа, както и във всичко друго, тя влага цялата си душа. Грижи се за възстановяването на войниците, независимо какви са те - българи или сърби. Те я наричат ‘майко’, а тя пише писмата до родителите им.
По-късно Екатерина Каравелова работи години наред като учителка по български език и литература в Първа девическа гимназия, като за работата си не желае да получава заплата, защото смятала, че могат да живеят сносно с тази на съпруга й..
По повод на 50-годишната обществена дейност на Екатерина Каравелова в днешната зала “България” пристигат представителки на над 80 дружества и организации, дошли да поднесат своите поздравления. Между гостите са и екзарх Стефан, министър- председателят Константин Стоилов, много министри и гости от цялата страна.
В стоята реч Екатерина Каравелова казва: “...И моят завет към вас, деца, е: обичайте народа си и грижете се преди всичко за него , а после за своите лични интереси. Нашият народ заслужава това...”
Името на Любен и Петко Каравелови е достатъчно знаменито да бъде новено с гордост от всяка жена, Екатериа обаче прибавя към него нов блясък, нов лъч на безсмъртие...
За Екатерина Каравелова може да се пише много и това е така, защото тя оставя дълбока незаличима следа след себе си. Динамичен, изпълнен с много житейски превратности е животът на тази бележита българка, посветила себе си в служба на народ и родина.
Екатерина Каравелова умира на 87 години на 1 април 1947 г. в София. Погребана е зад абсидата на олтара на църквата "Св. Седмочисленици" при съпруга си - големия политик и държавник Петко Каравелов.
Автор: Тони
След подписването на Ньойския договор , българските жени реагират на несправедливите му решения и създават дружестгво “Траен мир”, преименувано по-късно в Българска секция, чиято цел е да се присъедини към Международната женска лига за мир и свобода. За председател на секцията е избрана отново Екатерина Каравелова.
Когато през 1922 година Международната организация има когрес, на него е поканена Екатерина Каравелова, но от Министерство на външните работи поставят условие да не пътува лице с политически пристрастия... Две години по-късно обаче, когато отново има конгрес на Лигата във Вашингтон, до българското правителство е изпатено специално писмо с настояване на конгреса да присъства председателката на Българската секция - Екатерина Каравелова. В речта си там Каравелова заявява: “Малка многострадална България праща най-сърдечни поздрави на нейните сестри от Съединените щати....
Аз пледирам за правда, което ще рече за всесветовен мир. Защото ние все още го нямаме. Той съществува на книга в мирните договори , а не в действителност. Пограничното население живее във вечен терор....”
През 1926 година Международната женска лига за мир и свобода организира своя пореден конгрес в Дъблин. За делегат отново е избрана Екатерина Каравелова. Макар и вече в не добро здраве, тя приема да застане на международната трибуна и да защитава България и отнетите й малцинства в Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини, като заявява, че “без справедлив мир не може да има мир”
Екатерина Каравелова настоява за ревизия на Ньойския договор и всички последващи от него проблеми за България. Като изнася навън тежките наболели проблеми на България, тя предизвиква интереса на жените от ръководството на Международната лига , една част от които посещават България и проявяват жив интерес към живота не само на бежанците в страната, но и към народа и цялата ни страна.
Безспорни били организаторските качества на Екатерина Каравелова. В отделни периоди на своя живот тя работи като учителка по български език и литература в Русе, в Първа девическа гимназия в София и в Пловдив.
Коя всъщност е тази българка, оставила такива трайни следи в историята на българското женско движение?
Екатерина Каравелова е родена на 21 октомври 1860 година в Русе. Едва 10-годишна тя заминава за Русия. Там завършва IV Московска девическа гимназия и се връща в родния си град, за да бъде полезна на своя народ с придобитите знания. Още в Москва Екатерина се запознава с Петко Каравелов.
В България тя работи като учителка около година, като част от дома на родителите си превръща в класни стаи. На 15 януари 1880 година Екатерина се омъжва за Петко Каравелов. Двамата имат три дъщери : Радка, Виола и Лора. Радка умира от скарлатина едва двегодишна и потапя в голяма скръб семейството. Те дълго не могат да се съвземат, докато един ден Петко Славейков не ги изкарва от дома, защото учениците им не могат да чакат повече.
По време на Балканската война Екатерина е медицинска сестра във Военното училище. И в тази си работа, както и във всичко друго, тя влага цялата си душа. Грижи се за възстановяването на войниците, независимо какви са те - българи или сърби. Те я наричат ‘майко’, а тя пише писмата до родителите им.
По-късно Екатерина Каравелова работи години наред като учителка по български език и литература в Първа девическа гимназия, като за работата си не желае да получава заплата, защото смятала, че могат да живеят сносно с тази на съпруга й..
По повод на 50-годишната обществена дейност на Екатерина Каравелова в днешната зала “България” пристигат представителки на над 80 дружества и организации, дошли да поднесат своите поздравления. Между гостите са и екзарх Стефан, министър- председателят Константин Стоилов, много министри и гости от цялата страна.
В стоята реч Екатерина Каравелова казва: “...И моят завет към вас, деца, е: обичайте народа си и грижете се преди всичко за него , а после за своите лични интереси. Нашият народ заслужава това...”
Името на Любен и Петко Каравелови е достатъчно знаменито да бъде новено с гордост от всяка жена, Екатериа обаче прибавя към него нов блясък, нов лъч на безсмъртие...
За Екатерина Каравелова може да се пише много и това е така, защото тя оставя дълбока незаличима следа след себе си. Динамичен, изпълнен с много житейски превратности е животът на тази бележита българка, посветила себе си в служба на народ и родина.
Екатерина Каравелова умира на 87 години на 1 април 1947 г. в София. Погребана е зад абсидата на олтара на църквата "Св. Седмочисленици" при съпруга си - големия политик и държавник Петко Каравелов.