На днешния ден, 5 октомври 1878 година, избухва Кресненско-разложкото въстание на македонските българи срещу османската власт. След Берлинския конгрес Македония остава извън границите на новообразуваното Българско княжество.
Българите от Македония изпращат до правителствата на Великите сили и Временното руско управление петиции, мемоари и молби, с които протестират срещу решението техните земи да останат в пределите на османската империя . Наред с мирните протести продължават и четническите акции. Стихийните изяви на съпротива придобиват организиран характер с активното участие на църковните дейци и интелигенти.
На 8 септември 1878 година в Рилския манастир се провежда съвещание. На него присъстват Натанаил Охридски, Димитър Попгеоргиев, Ильо Марков и войводи от вътрешността на Македония. В изпълнение на взетото решение в пограничните с Турция райони се създава местно опълчение, което поема охраната на границата.
На 5 октомври 1878 година сборен отряд от около 400 въстаници, разделен на чети, под общото командване на Стоян войвода и Адам Калмиков атакува турския гарнизон, разположен при кресненските ханове. След 18-часово сражение, турската войска се предава. Пленени са 119 войници и двама офицери.
Формирано е въстаническо ръководство в състав: атаман Адам Калмиков, началник-щаб Димитър Попгеоргиев и главен войвода Стоян войвода, Освен в Кресненското дефиле въстанически действия започват в Неврокопско, Серско и др.
В началото на ноември въстанието обхваща и селата от Разложката котловина . Ожесточени сражения се водят при освобождаване на Банско и Мехомия.В резултат на успешните въстанически действия в Кресненско и Разложко са освободени 43 села.
Турците обаче преминават в настъпление. На 11 ноември 1878 година е опожарена Кресна. Същата участ постига още 12 села от Кресненското дефиле. Към края на ноември е разгромено въстанието и в Разложко.
По десния бряг на река Струма въстаническите действия продължават до февруари 1879 година, но разколът в ръководството на въстаниците оказва силно негативно влияние. В този критичен момент в Македония идва Стефан Стамболов. Той, заедно с Никола Обретенов, настоява да се използва опитът от Априлското въстание и апостоли да подготвят населението за бъдещите въстанически действия. Натанаил Охридски и Димитър Попгеоргиев обаче остават привърженици на четническата тактика.
В разгара на въстаническите боеве по инициатива на Натанаил Охридски и въстаническото ръководство била изпратена една делегация в Учредителното събрание във Велико Търново. Тяхната задача била да изразят горещото желание на всички българи от Македония за обединение с България, но мисията завършва без успех. През април 1879 година една сравнително голяма чета преминава турската граница с цел да даде сигнал за въстание около Битоля. Въстаниците остават изолирани и не могат да спрат настъплението на турските войски. На 25 май 1879 година Натанаил Охридски разпуска четите и така въстанието е прекратено.
Поражението на въстанието и и жестокостите на турската войска и башибозук над населението принуждават над 25000 души от този край, както и от други краища на Македония да напуснат родните си места и да потърсят убежище в Княжество България.
Автор: Тони
Българите от Македония изпращат до правителствата на Великите сили и Временното руско управление петиции, мемоари и молби, с които протестират срещу решението техните земи да останат в пределите на османската империя . Наред с мирните протести продължават и четническите акции. Стихийните изяви на съпротива придобиват организиран характер с активното участие на църковните дейци и интелигенти.
На 8 септември 1878 година в Рилския манастир се провежда съвещание. На него присъстват Натанаил Охридски, Димитър Попгеоргиев, Ильо Марков и войводи от вътрешността на Македония. В изпълнение на взетото решение в пограничните с Турция райони се създава местно опълчение, което поема охраната на границата.
На 5 октомври 1878 година сборен отряд от около 400 въстаници, разделен на чети, под общото командване на Стоян войвода и Адам Калмиков атакува турския гарнизон, разположен при кресненските ханове. След 18-часово сражение, турската войска се предава. Пленени са 119 войници и двама офицери.
Формирано е въстаническо ръководство в състав: атаман Адам Калмиков, началник-щаб Димитър Попгеоргиев и главен войвода Стоян войвода, Освен в Кресненското дефиле въстанически действия започват в Неврокопско, Серско и др.
В началото на ноември въстанието обхваща и селата от Разложката котловина . Ожесточени сражения се водят при освобождаване на Банско и Мехомия.В резултат на успешните въстанически действия в Кресненско и Разложко са освободени 43 села.
Турците обаче преминават в настъпление. На 11 ноември 1878 година е опожарена Кресна. Същата участ постига още 12 села от Кресненското дефиле. Към края на ноември е разгромено въстанието и в Разложко.
По десния бряг на река Струма въстаническите действия продължават до февруари 1879 година, но разколът в ръководството на въстаниците оказва силно негативно влияние. В този критичен момент в Македония идва Стефан Стамболов. Той, заедно с Никола Обретенов, настоява да се използва опитът от Априлското въстание и апостоли да подготвят населението за бъдещите въстанически действия. Натанаил Охридски и Димитър Попгеоргиев обаче остават привърженици на четническата тактика.
В разгара на въстаническите боеве по инициатива на Натанаил Охридски и въстаническото ръководство била изпратена една делегация в Учредителното събрание във Велико Търново. Тяхната задача била да изразят горещото желание на всички българи от Македония за обединение с България, но мисията завършва без успех. През април 1879 година една сравнително голяма чета преминава турската граница с цел да даде сигнал за въстание около Битоля. Въстаниците остават изолирани и не могат да спрат настъплението на турските войски. На 25 май 1879 година Натанаил Охридски разпуска четите и така въстанието е прекратено.
Поражението на въстанието и и жестокостите на турската войска и башибозук над населението принуждават над 25000 души от този край, както и от други краища на Македония да напуснат родните си места и да потърсят убежище в Княжество България.