Виторио Позитано е италиански дипломат, участвал в спасяването на София по време на Руско-турската война през 1877-78 година.
Позитано е роден в на 2 октомври 1833 година в Бари, Италия. Влиза в армията, участва в унищожаването на разбойничеството и стига до чин капитан. След това постъпва в пожарната команда в Бари. Според някои сведения е бил гарибалдиец.
След обединението на Италия през 1863 година е в дипломатическия отдел на министерството на външните работи в Рим. Става дипломатически агент в Триест, а по-късно заема различни консулски служби предимно в Османската империя - на о-в Корфу, Малта, Алжир и Цариград. От 1876 година е вицеконсул в София.
При приближаването на отряда на генерал Гурко към София по време на Руско-турската война в края на 1877 година, Позитано, заедно с вицеконсулите на Франция - Леандър Леге, и на Австро-Унгария отказва да напусне града и по този начин те предотвратяват опожаряването му от турците.
След изтеглянето на османските части от града, Позитано организира въоръжени отреди за борба с мародерстващите банди, както и пожарни команди за потушаване на избухналите отделни пожари.
Позитано е награден с руски орден и на 20 декември 1878 година е обявен за почетен гражданин на София.
През 1881 година Позитано става консул в Дамаск , а след няколко години - в Йокохама, Япония, където умира на 26 ноември 1886 година.
На негово име са кръстени улици в София и в родния му град Бари.
Автор: Тони
Позитано е роден в на 2 октомври 1833 година в Бари, Италия. Влиза в армията, участва в унищожаването на разбойничеството и стига до чин капитан. След това постъпва в пожарната команда в Бари. Според някои сведения е бил гарибалдиец.
След обединението на Италия през 1863 година е в дипломатическия отдел на министерството на външните работи в Рим. Става дипломатически агент в Триест, а по-късно заема различни консулски служби предимно в Османската империя - на о-в Корфу, Малта, Алжир и Цариград. От 1876 година е вицеконсул в София.
При приближаването на отряда на генерал Гурко към София по време на Руско-турската война в края на 1877 година, Позитано, заедно с вицеконсулите на Франция - Леандър Леге, и на Австро-Унгария отказва да напусне града и по този начин те предотвратяват опожаряването му от турците.
След изтеглянето на османските части от града, Позитано организира въоръжени отреди за борба с мародерстващите банди, както и пожарни команди за потушаване на избухналите отделни пожари.
Позитано е награден с руски орден и на 20 декември 1878 година е обявен за почетен гражданин на София.
През 1881 година Позитано става консул в Дамаск , а след няколко години - в Йокохама, Япония, където умира на 26 ноември 1886 година.
На негово име са кръстени улици в София и в родния му град Бари.