Старозагорското въстание

Старозагорското въстание е неуспешен опит за масово въоръжено въстание на българите в Османската империя. На 12 август 1875 година, БРЦК взима решение за подготовка на всенародно въстание, като за ръководители са определени Стефан Стамболов

2010-09-16 12:18:38

Старозагорското въстание е неуспешен опит за масово въоръжено въстание на българите в Османската империя. На 12 август 1875 година, БРЦК взима решение за подготовка на всенародно въстание, като за ръководители са определени Стефан Стамболов и Никола Обретенов , а за център се избира Стара Загора.

В определения ден, 16 септември обаче, се събира твърде малък брой четници и въстанието се проваля. Някои от бунтовниците се скриват или емигрират от страната, гонени от турците, но други, като братята Михаил и Георги Жекови, не успяват да се спасят.

Преследвани от турска потеря, братята се скриват в плевня. Въпреки че са обградени от врага, те отказват да се предадат и повеждат неравна борба. След кратка стрелба турците подпалват плевнята. Михаил умира вътре, а по-малкият, Георги, е пронизан от няколко куршума на входа и впоследствие също изгаря.

Селата около Стара Загора се вдигат на бунт. Над 800 души участват в образуваните 6 големи селски чети. Повечето от тях се разпръсват, когато става ясен неуспехът на въстанието, освен четите на Руси Бакърджията (100-120 души) и на Стефан Чифутов (105 души), които са разбити в сражения с турците в околностите на село Елхово.

В Шуменско и Русенско действат 2 малки чети, които обаче скоро се разпадат, когато става ясен неуспехът на въстанието.

Въпреки малкия обхват на Старозагорското въстание, то дава явен знак, че на дневен ред в българското общество е подготовката на мащабна освободителна акция, която по-късно ще привлече вниманието на Великите сили, каквото е Априлското въстание.
Автор: Албена Иванова