Ане Франк  е еврейско момиче  , родено в Германия и прекарало по-голямата част от живота си в Нидерландия. По време на Втората световна война Ане  се укрива от  нацистите   заедно със своето семейство в Амстердам и води дневник,  който е публикуван след края на войната. Тя умира в концентрационния лагер Берген-Белзен..

Ане Франк е родена на  12 юни 1929 година във Франкфурт на Майн. Родителите й
са евреи.

През 1933 година   те са принудени да изоставят спокойния живот, който водят на „Гангхоферщрасе“и да заминат за чужбина. Ане и нейната по-голяма сестра Марго отиват при баба си по майчина линия в Аахен , докато родителите им се установят в Амстердам. Малко по-късно при тях идват Ане и Марго. Тук  двете момичета  тръгват на училище и създават нови приятелства.. Семейството живее спокойно до окупирането на Нидерландия от нацистите през 1940 година .

На 5 юли 1942 година  Марго Франк получава призовка от  СС, която ускорява с десет дни реализирането на плана на семейство Франк за укриване от немците. Укритието се намира на „Принсенграхт“ №263, в задната част на сградата на „Опекта“, фирмата,. където работи бащата на Ане. Освен семейство Франк, там се укрива и тяхно приятелско семейсто Ван Пелс, както и един познат зъболекар. За  укриването на хората помагат и някои от служителите на „Опекта“,  доверени приятели на семейство Франк. В укритието Ане пише своя дневник, подарък за 13-ия  й  рожден ден от нейните родители, който тя нарича Кити. Ане споделя с Кити своите мечти, мисли, чувства и желания, веселите и тъжните моменти от всекидневието в Задната къща. Там  момичето изживява и най-красивия момент от живота си — влюбва се в сина на семейство Ван Пелс, Петер. Укриващите се живеят заедно добре две години.

На 4 август 1944 година  убежището е разкрито. Предателят е шпионин на полицията - Антон Алерс, уж „приятел“ на Ото Франк. Укриващите се са арестувани, а на другия ден са изпратени в нидерландски лагер. Там остават близо месец.

На   3 септември  всички  са откарани в лагера “Аушвид” Там разделят Ото Франк завинаги от семейството му. Едит Франк , майката на Ане, умира в Аушвиц на 6 януари 1945 г., а в края на есента и началото на зимата Ане и Марго са преместени в концентрационния лагер “Берген-Белзен”. През февруари Марго умира, а в началото на март - и Ане. Петер Ван Даан е изпратен в “Маутхаусен”“, където умира в началото на май, малко преди лагерът да бъде освободен.

Бащата на Ане, Ото Франк, по една случайност успява да избегне тази участ, тъй като се намира в лагерна болница от ноември 1944 до 27 януари 1945, когато Съветската армия освобождава концлагера.

Веднага след войната Ото Франк се връща в Амстердам. Неговите служителки Мип и Ели намират дневника на Ане. През 1947 година  бащата сбъдва мечтата на дъщеря си да стане писателка. Книгата е издадена под заглавие “Задната къща”.

През 60-те години сградата на „Опекта“ се превръща в Музей на Ане Франк. Днес в предната част на къщата се намира централният офис на фондация „Ане Франк“, която има клонове в Берлин, Базел, Виена, Лондон  и един в Съединените щати. Апартаментът на „Мерведеплейн“ №37 ет.2 е ремонтиран и се дава под наем на млади писатели.

Днес книгата  на Ани е преведена на 60 езика, снимани са и филми по нея. През 2004 година  екипът на “Дискавъри чанъл” излъчва филма „Кой предаде Ане Франк?“. Най-добрата приятелка на Ане, Жаклин ван Марстен, написва книга за нея. Училището, в което е учила Ане, днес носи нейното име.

Ане е толкова известна, че й правят два паметника — единият е пред музея, а другият — в парка на „Мерведеплейн“. В България книгата е издавана няколко пъти под заглавието „Задната къща“.

Автор: Албена Иванова