Под името Вартоломеева нощ е известно масовото избиване на хугенотите във Франция, организирано в нощта на 23 срещу 24 август 1572 година , деня на св. Вартоломей.
Според повечето източници, организатор е Катерина Медичи , майка на крал Шарл IX. През тази нощ само в Париж са убити около 3000 хугеноти. След Вартоломеевата нощ религиозните войни във Франция се възобновяват.
Те се водят между католици и хугеноти /френски протестанти/. Избухват в резултат от разпространението на калвинизма и стремежите на френския крал и католиците да се противопоставят на новото религиозно течение. Калвинистите са ръководени от Бурбонските принцове - Анри III Наварски , наварския крал Антоан и принц Луи I Конде, а начело на католиците стоят херцозите дьо Гиз. Първите 3 религиозни войни завършват с успех за хугенотите.
След Вартоломеевата нощ около 200 хиляди хугеноти избягват в съседни държави, а религиозните войни са възобновени. По-голямата част от емигриралите се заселват в протестантските провинции на Германия, в Холандия, Швейцария, Англия, в скандинавските страни, както и в протестантските колонии в Новия свят. Така те спомагат за стабилизирането на колониите на протестантските държави и индиректно спомагат за по-късното завладяване на френските колонии от конкурентни държави. Общият брой на жертвите е неизвестен като варира между 5000 и
30 000.
Като метафора Вартоломеева нощ е знак за масово избиване и е израз на възмущение към насилието. Въпреки, че и днес има противоречиви оценки на събитието, новината за проявената жестокост предизвиква отрицателни отзиви в Европа. Подобна проява на насилие е проявена и по време на Френската революция, но този път то засяга католическата църква.
Автор: Албена Иванова
Според повечето източници, организатор е Катерина Медичи , майка на крал Шарл IX. През тази нощ само в Париж са убити около 3000 хугеноти. След Вартоломеевата нощ религиозните войни във Франция се възобновяват.
Те се водят между католици и хугеноти /френски протестанти/. Избухват в резултат от разпространението на калвинизма и стремежите на френския крал и католиците да се противопоставят на новото религиозно течение. Калвинистите са ръководени от Бурбонските принцове - Анри III Наварски , наварския крал Антоан и принц Луи I Конде, а начело на католиците стоят херцозите дьо Гиз. Първите 3 религиозни войни завършват с успех за хугенотите.
След Вартоломеевата нощ около 200 хиляди хугеноти избягват в съседни държави, а религиозните войни са възобновени. По-голямата част от емигриралите се заселват в протестантските провинции на Германия, в Холандия, Швейцария, Англия, в скандинавските страни, както и в протестантските колонии в Новия свят. Така те спомагат за стабилизирането на колониите на протестантските държави и индиректно спомагат за по-късното завладяване на френските колонии от конкурентни държави. Общият брой на жертвите е неизвестен като варира между 5000 и
30 000.
Като метафора Вартоломеева нощ е знак за масово избиване и е израз на възмущение към насилието. Въпреки, че и днес има противоречиви оценки на събитието, новината за проявената жестокост предизвиква отрицателни отзиви в Европа. Подобна проява на насилие е проявена и по време на Френската революция, но този път то засяга католическата църква.