Сключвяне на Балканския съюз и първа Балканска война

От есента на 1911г. започват преговори за съюз първо със Сърбия, а после и с Гърция. На 29 февруари 1912г. България и Сърбия сключват военен съюз, насочен срещу Австро-Унгария, Румъния и Османската Империя. В Северозападна Македонияе очертана спорна

От есента на 1911г. започват преговори за съюз първо със Сърбия, а после и с Гърция. На 29 февруари 1912г. България и Сърбия сключват военен съюз, насочен срещу Австро-Унгария, Румъния и Османската Империя. В Северозападна Македонияе очертана спорна зона и решението, на кого да принадлежи, взема руският император като арбитър между София и Белград.
 
През месец май, Гешов (министър-председателя) и гръцкият пълномощен министър в София, подписват съюзен договор срещу Османската Империя.
Повод за Балканската война от 1912-1913 станал отказът на турското правителство да даде автономия на Македония и Одринско.
 
През месец март 1912г. България, Сърбия и Черна гора сключват договор срещу Турция и за противодействие срещу евентуална експанзия на Австро-Унгария на Балканите.
На 17 септември 1912г. балканските държави мобилизират войските си, а на 26 септември Черна гора започва военни действия. До 4 октомври главните сили на Действащата армия заемат следните позиции:
Първа армия, командвана от Васил Кутинчев, е разположена по двата бряга на река Тунджа.
Втората армия, командвана от генерал Никола Иванов, насочена по долината на река Марица.
Трета армия, командвана от Радко Димитров минава през Странджа за Източна Тракия.
 
В първите сражения българските войски  показват своята боеспособност и около границата  при Селиолу и Ескиполос турците са отхвърлени и отблъснати към Лозенград. Лозенградското сражение завършва с победа за българите. След това българите се отправят към Цариград и за около месец превземат цяла Източна Тракия. Освободените територии са под военно-гражданско управление, в Родопите българите мюсюлмани приемат християнството. Броят на българските чети достига 59, като повечето от тях са изпратени в Македония, където вече действат няколко десетки чети на ВМРО. По- малко действащи чети има в Източна Тракия. Автор: Александър Ненов