Свети Лаврентий Римски е един от седемте дякони в Древен Рим , убити по време на гоненията устроени от римския император Валериан.
Съгласно традиционното житие, Лаврентий е роден през 225 година и произхождал от град Оска в Тараконска Испания и бил ученик на архидякон Сикст. Когато Сикст става папа през 257г, Лаврентий бил ръкоположен за дякон. Отговарял за надзора на имуществото на църквата и грижата за бедните.
Валериан издал два едикта против християните: с първия се забранявало на християните да се събират на богослужение и да посещават гробищата. Виновните били изпращани на заточение и убивани. Вследствие на този едикт много епископи на Християнската църква били изпратени на заточение; много молитвени домове и християнски гробища били конфискувани за държавни нужди. Това разпореждане на императора било много несправедливо по отношение на християните: то било в разрез с римските закони, според които гробищата, независимо от това кой е погребан там, се смятали за свещени и се намирали под закрилата на законите. С това разпореждане Валериан искал да отнеме на християните възможността да устройват свои богослужебни събрания, за място на които служели предимно християнските гробища. Но този едикт не постигнал целта си: християнските свещеници извършвали евхаристията и богослужението в частни къщи, а умрелите християни били погребвани пак в гробищата, но тайно.
Вследствие на това с друг едикт (258 г.) се предписвало всички предстоятели на християнските църкви - епископите, презвитерите и дяконите, а също и всички високопоставени лица да се принуждават да се откажат от християнството, като се лишават от имуществата и от правото на римско гражданство, а в случай на упорство - да бъдат посичани с меч. Знатните жени да се пращат на заточение. Очевидно императорът разчитал да разстрои християнското общество, лишавайки го от най-видните му членове и особено от йерархията.
Започнало се жестоко гонение. По време на това гонение умрели с мъченическа смърт: Сикст, епископ Римски и Киприан, епископ Картагенски .
Сикст бил хванат в катакомбите по време на богослужение. След произнасяне на смъртната му присъда палачите го завели обратно в катакомбите и му отрязали главата на същото място, където преди малко той извършвал евхаристията. Неговото епископско седалище било опръскано с кръв. По пътя към лобното му място го придружавал дякон Лаврентий.
След убийството на папата, Лаврентий бил хвърлен в тъмница, където извършил много чудеса, изцелявал болните и много хора присъединил към християнството. Скоро римския префект поискал от него да даде на империята съкровищата на църквата. Измолвайки тридневен срок, Лаврентий раздал почти цялото църковно имущество на бедните. На третия ден отишъл при префекта, заедно с тълпа от просяци, сакати, слепи и болни, казвайки:"Това са истинските съкровища на Църквата". За тази си дързост бил подложен на жестоки изтезания и изпечен жив върху желязна решетка на 10 август 258 година.
Светецът се почита както в католическата, така и православната църква на 10 август. Тъй като Диого Диаш открива днешния остров Мадагаскар в деня на светеца - 10 август 1500г., той го кръщава остров Свети Лаврентий.
Свети Лаврентий е патрон на Рим, това е денят на комедиантите, библиотекарите, учениците в подрастващата възраст на пубертета и готвачите.
Автор: Албена Иванова
Съгласно традиционното житие, Лаврентий е роден през 225 година и произхождал от град Оска в Тараконска Испания и бил ученик на архидякон Сикст. Когато Сикст става папа през 257г, Лаврентий бил ръкоположен за дякон. Отговарял за надзора на имуществото на църквата и грижата за бедните.
Валериан издал два едикта против християните: с първия се забранявало на християните да се събират на богослужение и да посещават гробищата. Виновните били изпращани на заточение и убивани. Вследствие на този едикт много епископи на Християнската църква били изпратени на заточение; много молитвени домове и християнски гробища били конфискувани за държавни нужди. Това разпореждане на императора било много несправедливо по отношение на християните: то било в разрез с римските закони, според които гробищата, независимо от това кой е погребан там, се смятали за свещени и се намирали под закрилата на законите. С това разпореждане Валериан искал да отнеме на християните възможността да устройват свои богослужебни събрания, за място на които служели предимно християнските гробища. Но този едикт не постигнал целта си: християнските свещеници извършвали евхаристията и богослужението в частни къщи, а умрелите християни били погребвани пак в гробищата, но тайно.
Вследствие на това с друг едикт (258 г.) се предписвало всички предстоятели на християнските църкви - епископите, презвитерите и дяконите, а също и всички високопоставени лица да се принуждават да се откажат от християнството, като се лишават от имуществата и от правото на римско гражданство, а в случай на упорство - да бъдат посичани с меч. Знатните жени да се пращат на заточение. Очевидно императорът разчитал да разстрои християнското общество, лишавайки го от най-видните му членове и особено от йерархията.
Започнало се жестоко гонение. По време на това гонение умрели с мъченическа смърт: Сикст, епископ Римски и Киприан, епископ Картагенски .
Сикст бил хванат в катакомбите по време на богослужение. След произнасяне на смъртната му присъда палачите го завели обратно в катакомбите и му отрязали главата на същото място, където преди малко той извършвал евхаристията. Неговото епископско седалище било опръскано с кръв. По пътя към лобното му място го придружавал дякон Лаврентий.
След убийството на папата, Лаврентий бил хвърлен в тъмница, където извършил много чудеса, изцелявал болните и много хора присъединил към християнството. Скоро римския префект поискал от него да даде на империята съкровищата на църквата. Измолвайки тридневен срок, Лаврентий раздал почти цялото църковно имущество на бедните. На третия ден отишъл при префекта, заедно с тълпа от просяци, сакати, слепи и болни, казвайки:"Това са истинските съкровища на Църквата". За тази си дързост бил подложен на жестоки изтезания и изпечен жив върху желязна решетка на 10 август 258 година.
Светецът се почита както в католическата, така и православната църква на 10 август. Тъй като Диого Диаш открива днешния остров Мадагаскар в деня на светеца - 10 август 1500г., той го кръщава остров Свети Лаврентий.
Свети Лаврентий е патрон на Рим, това е денят на комедиантите, библиотекарите, учениците в подрастващата възраст на пубертета и готвачите.