Превратът през 1886 година в България е неуспешен опит за детрониране на българския княз Александър I Батенберг , който се е състоял на 9 август. Той довел в крайна сметка до неговата абдикация и до тежка политическа криза в страната, продължила повече от година.
Превратът е предшестван от кампания на руското правителство срещу княза, съпътствана от яростна пропаганда на проруските политически групи в страната . Той е организиран от група офицери, недоволни от политиката на Александър Батенберг в армията и подкрепяни от руското консулство в България. Заговорът се ръководи от капитан Радко Димитриев , а сред дейните участници са и капитан Георги Вазов /брат на писателя Иван Вазов/, заместникът на военния министър капитан Анастас Бендерев, началникът на Военното училище майор Груев.
В началото на август по заповед на Бендерев повечето войскови части, разположени в София, са изпратени към границата със Сърбия, а Струмският полк е прехвърлен от Кюстендил в Перник. Заговорниците убеждават офицерите от Струмския полк да се присъединят към тях, обявявайки, че предстои война със Сърбия, която би била фатална за България без руска подкрепа. Правителството на Петко Каравелов е запознато със съществуването на заговор, но не прави опит да го ликвидира, тъй като самото то не изключва възможността да убеди княза да абдикира.
Организаторите на преврата нямат ясни планове за следващите си стъпки. Те се надяват да съставят правителство, включващо всички политически партии, и се опитват да убедят министър-председателя Каравелов да ги подкрепи, но се сблъскват с твърд отказ. Вечерта е обявен съставът на временно правителство , начело с митрополит Климент Търновски и включващо още Христо Стоянов, Драган Цанков, Константин Величков, Тодор Бурмов, Васил Радославов и майор Константин Никифоров.
Още на следващия ден, 10 август, се появяват първите сведения, неблагоприятни за извършителите на преврата. Председателят на Народното събрание Стефан Стамболов , който в този момент се намира в Търново, се обявява остро срещу преврата. Майор Никифоров отказва да участва в правителството и настоява да бъде изваден от състава му. Плевенският полк , който се намира в Ловеч , отказва да признае новото правителство, а в Севлиево либералите провеждат демонстрация срещу преврата. Във Варненския полк пък офицерите отстраняват командира си, подкрепил преврата.
На 11 август Стамболов, в качеството си на председател на Народното събрание, издава прокламация, с която обвява преврата за незаконен и назначава Сава Муткуров за главнокомандващ Българската армия. По негово нареждане Муткуров изпраща до ръководителите на преврата и до временното правителство ултиматум да се откажат от постовете си до 24 часа под страх от смъртно наказание.
Автор: Албена Иванова
Превратът е предшестван от кампания на руското правителство срещу княза, съпътствана от яростна пропаганда на проруските политически групи в страната . Той е организиран от група офицери, недоволни от политиката на Александър Батенберг в армията и подкрепяни от руското консулство в България. Заговорът се ръководи от капитан Радко Димитриев , а сред дейните участници са и капитан Георги Вазов /брат на писателя Иван Вазов/, заместникът на военния министър капитан Анастас Бендерев, началникът на Военното училище майор Груев.
В началото на август по заповед на Бендерев повечето войскови части, разположени в София, са изпратени към границата със Сърбия, а Струмският полк е прехвърлен от Кюстендил в Перник. Заговорниците убеждават офицерите от Струмския полк да се присъединят към тях, обявявайки, че предстои война със Сърбия, която би била фатална за България без руска подкрепа. Правителството на Петко Каравелов е запознато със съществуването на заговор, но не прави опит да го ликвидира, тъй като самото то не изключва възможността да убеди княза да абдикира.
В нощта на 8-ми срещу 9-ти август части на Струмския полк и юнкери от Военното училище влизат в София, неутрализират останалите в града части и обкръжават Княжеския дворец. Александър I е арестуван и принуден да подпише указ, с който се отказва от трона.
Организаторите на преврата нямат ясни планове за следващите си стъпки. Те се надяват да съставят правителство, включващо всички политически партии, и се опитват да убедят министър-председателя Каравелов да ги подкрепи, но се сблъскват с твърд отказ. Вечерта е обявен съставът на временно правителство , начело с митрополит Климент Търновски и включващо още Христо Стоянов, Драган Цанков, Константин Величков, Тодор Бурмов, Васил Радославов и майор Константин Никифоров.
Още на следващия ден, 10 август, се появяват първите сведения, неблагоприятни за извършителите на преврата. Председателят на Народното събрание Стефан Стамболов , който в този момент се намира в Търново, се обявява остро срещу преврата. Майор Никифоров отказва да участва в правителството и настоява да бъде изваден от състава му. Плевенският полк , който се намира в Ловеч , отказва да признае новото правителство, а в Севлиево либералите провеждат демонстрация срещу преврата. Във Варненския полк пък офицерите отстраняват командира си, подкрепил преврата.
На същия ден група офицери от Пловдив , включително подполковник Сава Муткуров , командващ Пловдивската бригада , се обявяват срещу преврата. Те получават подкрепата на някои либерали, като Иван Стоянович и Димитър Тончев, както и на британското консулство.
Установили контакт с полковете в Пазарджик, Хасково, Стара Загора и Варна, те започват да концентрират в Пловдив частите, неприемащи преврата и временното правителство.
На 11 август Стамболов, в качеството си на председател на Народното събрание, издава прокламация, с която обвява преврата за незаконен и назначава Сава Муткуров за главнокомандващ Българската армия. По негово нареждане Муткуров изпраща до ръководителите на преврата и до временното правителство ултиматум да се откажат от постовете си до 24 часа под страх от смъртно наказание.