Ото Едуард Леополд фон Бисмарк-Шьонхаузен, известен и с прозвището „Железният канцлер“ е пруски , а по-късно германски държавен деец. Един от подбудителите на Берлинския конгрес, той подписва Берлинския договор през 1878 година.
Въпреки, че Бисмарк се надява да стане дипломат, той започва своята практическа подготовка като адвокат в Аахен и Потсдам. Също така служи в армията в продължение на година и става офицер, след което се връща за да управлява семейните на имоти в Шьонхаузен, след смъртта на майка си.
През 1847 година, на 32 годишна възраст, Бисмарк е избран за представител на новосъздадената пруска законодателна власт. Той открито се застъпва за идеята, че монархът има божията милост да управлява.
През март 1848 в Прусия избухва революция (една от революциите избухнали през 1848 година в различни европейски държави), което изненадва крал Фридрих Вилхелм IV. Владетелят първоначално е склонен да използва военна сила за потушаването на въстанието. По-късно обаче той предлага множество отстъпки на либералите: носи черно-червено-златните цветове на революцията (които могат да се видят на знамето на днешната Германия), обещава да обнародва конституцията, съгласява се, че Прусия и други държави трябва да се слеят в една нация и назначава либерала Лудолф Кам за министър-президент.
След три последователни войни, в които Прусия е победител , Бисмарк заедно с император Вилхелм I обявява обединението на Германия във Версай , по време на мирните преговори с Франция.
След обединението на Германия Бисмарк е райхсканцлер от 1871 до 1890 година. По време на управлението на Бисмарк, Германия , за разлика от повечето Велики сили през 19-ти век , не се стреми към завоюването на нови колонии, а към разширяване на немското влияние в Европа. По-късно заради тези възгледи Бисмарк е отстранен от канцлерското си място.
По време на Руско-турската война Бисмарк застава на руска страна и така подкрепя поробеното християнско население на Балканите.
Ото фон Бисмарк е един от подбудителите на Берлинския конгрес и подписва Берлинския договор през 1878 година. През 1879 година той подписва таен военен договор с Австро-Унгария против Русия.
Заради безспорните му държавни умения и най-вече заради решаващата му роля за обединението на Германия, Бисмарк е признат за най-авторитетната личност в немската политика за времето си. Въпреки това обаче, последните години от управлението и живота му са белязани от конфликт с новия император Вилхелм II . Стилът му на управление, възгледите му за външната и вътрешната политика в края на 80-те години се възприемат от съвременниците му като остарели.
Бисмарк се смята за един от създателите на съвременната германска държава. Той първи въвежда пенсионна политика през 1889 г.
През 1898 година здравето на бившия канцлер рязко се влошава и на 30 юли Бисмарк умира във Фридрихсру , на 84-годишна възраст.
Автор: Албена Иванова
Ото фон Бисмарк е роден на 1 април 1815 година в богато фамилно имение, разположено западно от Берлин в пруската провинция Саксония. Баща му се занимава с недвижима собственост и е бивш пруски офицер, а майка му е добре образована дъщеря на виден член на правителството в Берлин.
Ото говори и пише на английски, френски и руски език свободно. През 1836 година той
получава средното си образование в училищата „Фридрих-Вилхелм“ и „Граус Клостер“. В периода 1832-1833 година учи право в университета в Гьотинген, след което продължава образованието си в университета в Берлин.Въпреки, че Бисмарк се надява да стане дипломат, той започва своята практическа подготовка като адвокат в Аахен и Потсдам. Също така служи в армията в продължение на година и става офицер, след което се връща за да управлява семейните на имоти в Шьонхаузен, след смъртта на майка си.
През 1847 година, на 32 годишна възраст, Бисмарк е избран за представител на новосъздадената пруска законодателна власт. Той открито се застъпва за идеята, че монархът има божията милост да управлява.
През март 1848 в Прусия избухва революция (една от революциите избухнали през 1848 година в различни европейски държави), което изненадва крал Фридрих Вилхелм IV. Владетелят първоначално е склонен да използва военна сила за потушаването на въстанието. По-късно обаче той предлага множество отстъпки на либералите: носи черно-червено-златните цветове на революцията (които могат да се видят на знамето на днешната Германия), обещава да обнародва конституцията, съгласява се, че Прусия и други държави трябва да се слеят в една нация и назначава либерала Лудолф Кам за министър-президент.
От 21 септември 1862 г. Бисмарк е министър-председател на Прусия. Той вярва, че обединението на Германия (която по това време е разделена на около 50 малки кралства, херцогства, княжества и т. н.), трябва да се извърши около някоя от двете големи германски държави - Австрия или Прусия.
След три последователни войни, в които Прусия е победител , Бисмарк заедно с император Вилхелм I обявява обединението на Германия във Версай , по време на мирните преговори с Франция.
След обединението на Германия Бисмарк е райхсканцлер от 1871 до 1890 година. По време на управлението на Бисмарк, Германия , за разлика от повечето Велики сили през 19-ти век , не се стреми към завоюването на нови колонии, а към разширяване на немското влияние в Европа. По-късно заради тези възгледи Бисмарк е отстранен от канцлерското си място.
По време на Руско-турската война Бисмарк застава на руска страна и така подкрепя поробеното християнско население на Балканите.
Ото фон Бисмарк е един от подбудителите на Берлинския конгрес и подписва Берлинския договор през 1878 година. През 1879 година той подписва таен военен договор с Австро-Унгария против Русия.
Заради безспорните му държавни умения и най-вече заради решаващата му роля за обединението на Германия, Бисмарк е признат за най-авторитетната личност в немската политика за времето си. Въпреки това обаче, последните години от управлението и живота му са белязани от конфликт с новия император Вилхелм II . Стилът му на управление, възгледите му за външната и вътрешната политика в края на 80-те години се възприемат от съвременниците му като остарели.
Бисмарк се смята за един от създателите на съвременната германска държава. Той първи въвежда пенсионна политика през 1889 г.
На 15 юни 1888 година, тронът на империята е зает от младия Вилхелм III, който не желае да се намира в сянката на влиятелния канцлер. Остарелият Бисмарк подава оставка, която е приета от кайзера на 20 март 1890 година. 75-годишният Бисмарк получава почетната титла херцог и званието генерал-полковник от кавалерията. Въпреки това, той не се оттегля напълно от политиката. Избран е за депутат от Райхстага.
Цяла Германия празнува неговата 80-годишнина. Бисмарк взима участие в коронацията на руския цар Николай II.
През 1898 година здравето на бившия канцлер рязко се влошава и на 30 юли Бисмарк умира във Фридрихсру , на 84-годишна възраст.