Ото фон Бисмарк

Ото Едуард Леополд фон Бисмарк-Шьонхаузен, известен и с прозвището „Железният канцлер“ е пруски , а по-късно германски държавен деец. Един от подбудителите на Берлинския конгрес, той подписва Берлинския договор през 1878 година.

2010-07-30 00:11:49

Ото Едуард Леополд фон Бисмарк-Шьонхаузен, известен и с прозвището „Железният канцлер“ е пруски , а по-късно германски държавен деец. Един от подбудителите на Берлинския конгрес, той подписва Берлинския договор през 1878 година.

Ото фон Бисмарк е роден на 1 април 1815 година в богато фамилно имение, разположено западно от Берлин в пруската провинция Саксония. Баща му се занимава с недвижима собственост и е бивш пруски офицер, а майка му е добре образована дъщеря на виден член на правителството в Берлин.

Ото говори и пише на английски, френски и руски език свободно. През 1836 година той

получава средното си образование в училищата „Фридрих-Вилхелм“ и „Граус Клостер“. В периода 1832-1833 година учи право в университета в Гьотинген, след което продължава образованието си в университета в Берлин.

Въпреки, че Бисмарк се надява да стане дипломат, той започва своята практическа подготовка като адвокат в Аахен и Потсдам. Също така служи в армията в продължение на година и става офицер, след което се връща за да управлява семейните на имоти в Шьонхаузен, след смъртта на майка си.

През 1847 година, на 32 годишна възраст, Бисмарк е избран за представител на новосъздадената пруска законодателна власт. Той открито се застъпва за идеята, че монархът има божията милост да управлява.

През март 1848 в Прусия избухва революция (една от революциите избухнали през 1848 година в различни европейски държави), което изненадва крал Фридрих Вилхелм IV. Владетелят първоначално е склонен да използва военна сила за потушаването на въстанието. По-късно обаче той предлага множество отстъпки на либералите: носи черно-червено-златните цветове на революцията (които могат да се видят на знамето на днешната Германия), обещава да обнародва конституцията, съгласява се, че Прусия и други държави трябва да се слеят в една нация и назначава либерала Лудолф Кам за министър-президент.

От 21 септември 1862 г. Бисмарк е министър-председател на Прусия. Той вярва, че обединението на Германия (която по това време е разделена на около 50 малки кралства, херцогства, княжества и т. н.), трябва да се извърши около някоя от двете големи германски държави - Австрия или Прусия.

След три последователни войни, в които Прусия е победител , Бисмарк заедно с император Вилхелм I обявява обединението на Германия във Версай , по време на мирните преговори с Франция.

След обединението на Германия Бисмарк е райхсканцлер от 1871 до 1890 година. По време на управлението на Бисмарк, Германия , за разлика от повечето Велики сили през 19-ти век , не се стреми към завоюването на нови колонии, а към разширяване на немското влияние в Европа. По-късно заради тези възгледи Бисмарк е отстранен от канцлерското си място.

По време на Руско-турската война Бисмарк застава на руска страна и така подкрепя поробеното християнско население на Балканите.

Ото фон Бисмарк е един от подбудителите на Берлинския конгрес и подписва Берлинския договор през 1878 година. През 1879 година той подписва таен военен договор с Австро-Унгария против Русия.

Заради безспорните му държавни умения и най-вече заради решаващата му роля за обединението на Германия, Бисмарк е признат за най-авторитетната личност в немската политика за времето си. Въпреки това обаче, последните години от управлението и живота му са белязани от конфликт с новия император Вилхелм II . Стилът му на управление, възгледите му за външната и вътрешната политика в края на 80-те години се възприемат от съвременниците му като остарели.

Бисмарк се смята за един от създателите на съвременната германска държава. Той първи въвежда пенсионна политика през 1889 г.