Френската революция е период от историята на Франция, продължил от 1789 до 1799 г. и изпълнен с мащабни политически и социални катаклизми. Важно нейно следствие е унищожаването на абсолютната монархия и, след кратко републиканско управление, установяването на предвожданата от Наполеон Бонапарт диктатура.
Условно, Френската революция може да се раздели на два етапа - първи етап (от 1789-1792 г.) и втори етап (от 1792-1794 г.). През първият етап се премахват феодалните привилегии и църковният десятък. През август 1789 се създава декларация "(За) Правата на човека и гражданина", а през 1791 г. се гласува и приема конституция. С приемането й , Франция става конституционна монархия . Според Конституцията, кралят може да налага вето над законите и да сформира правителство. Друго нововъведение е и създаването на свободен съд.
Основна причина за Френската революция е тежката икономическа криза във Франция в края на 80-те години на 18 век. В рамките на 1789 година цените на хляба нарастват с 50%, което предизвиква глад , както и свързаните с него болести и повишена смъртност.
Инфлацията е съпътствана от криза в държавните финанси, довела държавата до ръба на фалита, вследствие на военните кампании на краля и участието на страната в Американската война за независимост . Военните разходи водят до ръст на държавния дълг, който почти достига 2 милиарда ливри.
Освобождаването от данъци на духовенството и аристокрацията създава в обществото усещане за несправедливост в данъчната система и намалява нейната ефективност, по начало сравнително ниска, заради зле организираната администрация. Наследените от феодализма вътрешни митнически граници и местни такси допълнително затрудняват функционирането на икономиката.
В същото време, на фона на икономическата криза, продължаващото демонстративно потребление на аристокрацията, най-вече на двора на Луи XVI във Версай , предизвиква все по-силна критика.
Към стопанските затруднения на страната се добавят и обществено-политически фактори, свързани с развитието на политическата философия в периода на Просвещението и с влиянието на относително либералните политически режими в Нидерландия и Великобритания. Все повече се отхвърлят идеите на абсолютизма , съсловните привилегии и хегемонията на аристокрацията в обществения живот. Засилва се стремежът към свободата на вероизповеданията и политически свободи.
Когато Луи XVI се възкачва на трона през 1774 година, страната вече се намира в тежка финансова криза, бюджетът е в постоянен дефицит и се приближава към състояние на неплатежоспособност.
През 1789 г. в Залата за игра на топка във Версай , депутатите от третото съсловие (съсловието на народа) се заклели да не се разпускат, докато не бъде приета Конституция; така било създадено Учредителното събрание. Така започва и вълната от революционни действия.
На 14 юли 1789 г. тълпа от санкюлоти щурмува и разрушава Бастилията, страшният завор, който символизира абсолютната монархия . На 26 август 1789 г. била приета "Декларация за правата на човека и гражданина", с която французите се обявили за равни в своите права за свобода, собственост и сигурност.
Автор: Албена Иванова
Условно, Френската революция може да се раздели на два етапа - първи етап (от 1789-1792 г.) и втори етап (от 1792-1794 г.). През първият етап се премахват феодалните привилегии и църковният десятък. През август 1789 се създава декларация "(За) Правата на човека и гражданина", а през 1791 г. се гласува и приема конституция. С приемането й , Франция става конституционна монархия . Според Конституцията, кралят може да налага вето над законите и да сформира правителство. Друго нововъведение е и създаването на свободен съд.
Основна причина за Френската революция е тежката икономическа криза във Франция в края на 80-те години на 18 век. В рамките на 1789 година цените на хляба нарастват с 50%, което предизвиква глад , както и свързаните с него болести и повишена смъртност.
Инфлацията е съпътствана от криза в държавните финанси, довела държавата до ръба на фалита, вследствие на военните кампании на краля и участието на страната в Американската война за независимост . Военните разходи водят до ръст на държавния дълг, който почти достига 2 милиарда ливри.
Освобождаването от данъци на духовенството и аристокрацията създава в обществото усещане за несправедливост в данъчната система и намалява нейната ефективност, по начало сравнително ниска, заради зле организираната администрация. Наследените от феодализма вътрешни митнически граници и местни такси допълнително затрудняват функционирането на икономиката.
В същото време, на фона на икономическата криза, продължаващото демонстративно потребление на аристокрацията, най-вече на двора на Луи XVI във Версай , предизвиква все по-силна критика.
Към стопанските затруднения на страната се добавят и обществено-политически фактори, свързани с развитието на политическата философия в периода на Просвещението и с влиянието на относително либералните политически режими в Нидерландия и Великобритания. Все повече се отхвърлят идеите на абсолютизма , съсловните привилегии и хегемонията на аристокрацията в обществения живот. Засилва се стремежът към свободата на вероизповеданията и политически свободи.
Когато Луи XVI се възкачва на трона през 1774 година, страната вече се намира в тежка финансова криза, бюджетът е в постоянен дефицит и се приближава към състояние на неплатежоспособност.
През 1789 г. в Залата за игра на топка във Версай , депутатите от третото съсловие (съсловието на народа) се заклели да не се разпускат, докато не бъде приета Конституция; така било създадено Учредителното събрание. Така започва и вълната от революционни действия.
На 14 юли 1789 г. тълпа от санкюлоти щурмува и разрушава Бастилията, страшният завор, който символизира абсолютната монархия . На 26 август 1789 г. била приета "Декларация за правата на човека и гражданина", с която французите се обявили за равни в своите права за свобода, собственост и сигурност.