14 юли - Националният празник на Франция

Френската революция е  период от историята на Франция, продължил от 1789 до 1799 г. и изпълнен с мащабни политически и социални катаклизми. Важно нейно следствие е унищожаването на абсолютната монархия  и, след кратко републиканско управ

Френската революция е  период от историята на Франция, продължил от 1789 до 1799 г. и изпълнен с мащабни политически и социални катаклизми. Важно нейно следствие е унищожаването на абсолютната монархия  и, след кратко републиканско управление, установяването на предвожданата от Наполеон Бонапарт  диктатура.

Условно, Френската революция може да се раздели на два етапа - първи етап (от 1789-1792 г.) и втори етап (от 1792-1794 г.). През първият етап се премахват феодалните привилегии и църковният десятък. През август 1789 се създава декларация "(За) Правата на човека и гражданина", а през 1791 г. се гласува и приема конституция. С приемането й  , Франция става конституционна монархия .  Според Конституцията, кралят може да налага вето  над законите и да сформира правителство. Друго нововъведение е и създаването на свободен съд.

Основна причина за Френската революция  е тежката икономическа криза във Франция в края на 80-те години на 18 век. В рамките на 1789 година цените на хляба  нарастват с 50%, което предизвиква  глад ,  както и свързаните с него  болести и повишена смъртност.

Инфлацията е съпътствана от криза в държавните финанси, довела държавата до ръба на фалита, вследствие на военните кампании на краля  и участието на страната в Американската война за независимост . Военните разходи водят до ръст на държавния дълг, който почти достига 2 милиарда ливри.

Освобождаването от данъци на  духовенството и аристокрацията  създава в обществото усещане за несправедливост в  данъчната система  и намалява нейната ефективност, по начало сравнително ниска, заради зле организираната администрация. Наследените от феодализма вътрешни митнически  граници и местни такси допълнително затрудняват функционирането на икономиката.

В същото време, на фона на икономическата криза, продължаващото демонстративно потребление на аристокрацията, най-вече на двора на Луи XVI   във Версай , предизвиква все по-силна критика.

Към стопанските затруднения на страната се добавят и обществено-политически фактори, свързани с развитието на политическата философия в периода на Просвещението и с влиянието на относително либералните политически режими в Нидерландия и Великобритания. Все повече се отхвърлят  идеите на абсолютизма , съсловните привилегии и  хегемонията на аристокрацията в обществения живот. Засилва се  стремежът към свободата на вероизповеданията   и политически свободи.

Когато Луи XVI се възкачва на трона през 1774 година, страната вече се намира в тежка финансова криза, бюджетът е в постоянен дефицит и  се приближава към състояние на неплатежоспособност.

През 1789 г. в Залата за игра на топка във Версай , депутатите от третото съсловие (съсловието на народа) се заклели да не се разпускат, докато не бъде приета Конституция; така било създадено Учредителното събрание. Така започва  и вълната от революционни действия.

На 14 юли 1789 г. тълпа от санкюлоти щурмува и разрушава  Бастилията, страшният завор, който символизира абсолютната монархия . На  26 август  1789 г. била приета "Декларация за правата на човека и гражданина", с която французите се обявили за равни в своите права за свобода, собственост и сигурност.

Луи XVI вече не можел да управлява като абсолютен владетел. През 1791 г. била приета конституция, според която Франция ставала конституционна монархия, в която законодателната власт била поверена на Законодателното събрание, избирано само от отговарящите на определен ценз избиратели мъже. Въпреки че обслужвала предимно интересите на притежаващите собственост, тази конституция била несравнимо по-демократична от системата до 1789 г. Провалът й  дошъл поради действията на краля, който заговорничел с аристократите емигранти и чуждите монарси за потушаването на революцията и с това предизвикал недоволството на парижани, довело до публичната екзекуция на монарха и кратко установяване на Първа френска република, период известен с кървавите разправи с политическите противници (особено с роялисти, т.е. поддържници на монархията) на новите управляващи.

Автор: Албена Иванова