На 28 юни 1919 година е подписан Версайският договор

На 28 юни 1919 година, след края на Първата световна война,   в предградието на Париж, Версай, е  подписан  договор  между Германия и Антантата. Той е изработен на Парижката мирна конференция , която работи от януари 1919 под п

На 28 юни 1919 година, след края на Първата световна война,   в предградието на Париж, Версай, е  подписан  договор  между Германия и Антантата. Той е изработен на Парижката мирна конференция , която работи от януари 1919 под председателството на френския министър-председател Жорж Клемансо.

Основен  негов партньор е английският министър-председател Лойд Джордж. Американският президент Удроу Уилсън  също взема участие, но неговото мнение почти не е зачетено. Германия не е допусната до преговорите, поради което договорът се счита за диктат, срещу който германците започват да се съпротивляват.

Договорът урежда не само положението на Германия в следвоенния свят, но задава и принципите, по които по-късно се изготвят договорите с останалите победени страни.

На първо място се определят следвоенните граници на Германия. От нея са  отнети значителни територии, което става по три начина:

- част от земите й са предадени веднага на съседните държави - Елзас и Лотарингия, населени с над 90 процента етническо немско население

- областта Познан и Полският коридор  са предадени на новосъздадената Полска република

- други малки територии са предадени на съседните държави Дания, Белгия и Полша

- три, също така, малки територии са предадени на новосъздаденото Общество на народите за управление -  това   са областта Саар, която на практика се управлява от Франция, околностите на град Данциг /днес Гданск/ и град Мемел /сега Клайпеда в Литва/

В резултат на това територията на Германия намалява от 541 000 на 467 000 кв. км. като последица от войната и изгубването на територии, населението на намалява от около 68 на около 60 милиона души, от които 5 000 000 етнически германци остават в новоформираните държави.

На второ място,  на Германия са отнети всичките колонии, завладени от Антантата през войната - Танзания, Намибия, Того, Камерун, Източна Нигерия,   както и германските владения в Тихия океан. 

На трето място на Германия е наложено да разпусне своята наборна армия, която е наброявала около 8 млн. души през войната и да създаде професионална армия само от 100 000 души ,  целият генерален щаб се разпуска,   отнето   й е цялото тежко въоръжение - флот (освен 36 малки стражеви кораби), артилерия, военно-въздушни сили.

На четвърто място Германия е задължена да плаща репарации на победителите, с които да ги компенсира за щетите, които им е нанесла по време на войната. В договора обаче сумата не е определена. Първоначално победителите искат 269 милиарда златни марки, но Германия отказва. Едва през 1922 г. се определя сумата от 132 милиарда златни марки, от които Франция ще получи 52%, Англия - 26%, а останалите държави - общо 22%.

На пето място в Германия се въвежда широка ивица край границите, в която е забранен всякакъв строеж на крепости. Германия е задължена да осигури на Чехословакия и Полша свободно плаване по реките Елба и Одер. Създава се голяма област по течението на река Рейн, целият западен бряг и 50-километрова ивица по източния, която е демилитаризирана, т.е,  в нея Германия няма право да държи войски.

Това е решението на Франция да държи Германия под контрол, тъй като през тази област френската армия може винаги да нахлуе в сърцето на Германия. Западният бряг на Рейн остава окупиран от Антантата и освободен на три етапа от 1926 до 1930 г.

На шесто място се съдава една Съюзническа контролна комисия, която трябва да следи за изпълнението на договора. Тя има голяма власт и може да отмени всяко решение на правителството, ако то противоречи на договора или заплашва неговото изпълнение.

Най-тежките клаузи на договора са VII и VIII: първата обявява германския император Вилхелм II  за пряко отговорен за войната, поради което би трябвало да бъде съден (в действителност той избягва процеса, като отива в Холандия); втората постановява, че Германия е виновна за войната. Именно това дава на съюзниците моралното право да наказват Германия.

Германия отхвърля тази вина, с което настройва германското мнение срещу  договора. Според Германия  войната е започната от Руската империя със започване на руската мобилизация  и подготовка за нахлуване на 24 юли 1914 г. Германия многократно изпраща нота са спиране на мобилизацията, но руският император отказва, което я принуждава да действа бързо и на 27 юли също да започне  мобилизация, за да избегне нахлуване в Източна Прусия.

Паралелна вина за започване на войната има и Великобритания, която още от средата на месец юли концентрира целия си военен флот в близост до бреговете на острова, за да осъществи морска блоката на германските кораби по време на войната.

 Поради несъгласието си с договора,  САЩ не го подписват. Германия не е допусната в преговорите, затова договорът се счита за диктат.  Германия се стреми към неговата ревизия , което успява да постигне до известна степен през 30-те години и към военен реванш, което е пряка причина за Втората световна война.

Автор: Албена Иванова