Димитър Пешев е български политик, известен със своята роля за спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. Пешев е почетен гражданин на Израел, а през 1997 г. получава посмъртно най-високия български орден "Стара планина".
Димитър Пешев е роден в Кюстендил на 25 юни 1894 година. Учи право в Софийския университет , но прекъсва образованието си, за да участва в Първата световна война . След войната завършва университета и работи като съдия в Пловдив и София , по-късно като прокурор , а от 1932 година е адвокат.
През 1935 година Димитър Пешев става министър на правосъдието в първия кабинет на Георги Кьосеиванов . През 1938 г. пък е избран за подпредседател на 24-тото Обикновено Народно събрание , първото след след преврата на 19 май, а от 1940 година заема същата длъжност в 25-тото Обикновено Народно събрание.
На 8 март 1943 година Димитър Пешев научава от делегация на свои съграждани от Кюстендил, че съгласно подписаната тайна спогодба с Третия Райх близо 50 хиляди евреи от старите предели на България ще бъдат депортирани в лагерите на смъртта в Полша.
На 17 март Пешев инициира остро протестно писмо до министър-председателя Богдан Филов против депортацията, което е подписано от общо 43-ма народни представители . Заради това на 26 март Пешев е свален от поста си, но безпрецедентният факт, че парламентът дискутира тайните планове за депортацията на българските евреи, допринася за тяхното осуетяване.
Въпреки приноса на Димитър Пешев за спасяването на българските евреи , през 1946 година т.нар. "Народен съд" го осъжда на 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемитизъм“. След застъпничеството на евреи, имащи влияние в правителството, доминирано от Българската комунистическа партия , Пешев е освободен след 13 месеца. Но той цял живот си остава белязан от преживяванията в килията и по време на процеса. За него, юриста, "Народният съд" бил ужас от начало до край. Никога не успял да изличи от паметта си как след произнасяне на присъдата осъдените на смърт били отвеждани, без да могат да се сбогуват с близките си.
Новите властници не оставят на Пешев нищо, освен живота му. Те му отнемат жилището заедно с мебелите, отнемат му всякаква възможност да работи и не му отпускат пенсия. Много от приятелите му са разстреляни, емигрирали или пък се отричат от него.
Комунистите дори си присвояват спасяването на евреите и като връх на всичко започват да обмислят предлагането на Тодор Живков за Нобелова награда за мир.
През последните 27 години от живота си Пешев е никой , осъден на бездействие, пенсионер без пенсия. За щастие успява да се подслони при семейството на сестра си. От 1965 г. израелски евреи му изпращат всеки месец отначало по 40, после по 50 долара. В живота му обаче вече няма никаква надежда. Не вижда шанс страната скоро да придобие отново онези свободи, които е имала някога.
Всяка година на 1 февруари големият българин ходи в близката черква "Свети Седмочисленици", за да почете паметта на разстреляните от Народния съд. Никога обаче не се оплаква. Част от величието му се състои в това, че не фамилиарничи с комунистите, не се отрича от своите идеали, за да бъде приет милостиво от новите господари.
Пред роднини, съседи, познати и непознати той неизменно се показва от най-добрата си страна, грижливо облечен, винаги с вратовръзка, любезен и отзивчив, но не позволява никому да надникне в мислите му. С никого не споделя как се справя със съдбата си.
Днес Пешев е почитан не само в България, но и в Израел, САЩ, Италия, Франция и Германия. Той не е толкова познат като Раул Валенберг или Оскар Шиндлер. Безспорно е обаче кой е допринесъл най-много за спасяването на евреите.Разбира се, през 1943 година Пешев не бил сам. Заедно с него още 42 от 160-те депутати са подписали съдбовното писмо. Освен това голям брой видни личности, а също и обикновени граждани надигнали глас срещу депортациите. Митрополит Стефан и митрополит Кирил недвусмислено заклеймили акциите срещу евреите.
А късметът на българите, а и на българските евреи е бил, че управлението на цар Борис III е било по-скоро авторирарно, а не моранхофашистко. Защото при кой фашистки режим е имало избори, както в България след 1938 година? При кой фашистки режим е можело депортирането на евреите да бъде спряно с мирни средства? Ако Германия тогава беше толкова "фашистка", колкото е била България, то на света щяха да му бъдат спестени много нещастия. В действителност България тогава, благодарение на царя, успява да си запази удивително много права и свободи.
Цар Борис ІІІ, въпреки всичко също има заслуга за това, че България не е станала фашистка държава. В драмата около спасяването на евреите на него е била отредена трудна, може би най-трудната роля. Очевидно Пешев и Борис ІІІ не са се различавали твърде много, що се отнася до техните цели - различавали са се обаче по своя характер. Пешев бил безкомпромисен, след като веднъж сметнел, че нещо е правилно и необходимо. И трябвало да плати висока цена за това.
Когато големият българин умира след третия си инфаркт през 1973 година , малцина по онова време знаят какво е направил някога за България. Пешев е изпаднал в пълно забвение и едва книгата на Габриеле Нисим "Човекът, който спря Хитлер" му дава онова място в историята, което заслужава.
Според Нисим , постигнатото от Пешев и неговите сънародници през 1943 година е звезден миг, който има отражение и върху ерата на тоталитаризма. Пешев е личност, вълнуваща в чисто човешки аспект. Съгласно езика на Библията и на днешния Израел той бил праведник. Хора като него са необходими, за да не се отчае човек от човечеството. Приживе Пешев получава твърде малка благодарност за гражданската си доблест.
Освен с почетното гражданство на Израел, делото на Димитър Пешев е почетено с дърво на негово име в Гората на праведниците в Ерусалим . На 25 януари 2000 г. по инициатива на българската делегация в ПАСЕ, в сградата на Съвета на Европа в Страсбург , наред с бюстовете на основателите на Обединена Европа е поставен негов бюст - дар от българското Народно Събрание - изработен от известния български скулптор Иван Минеков, а Международната фондация „Раул Валенберг" изсича медал с неговия лик.
През 2000 г. в София е учредена фондация на името на Димитър Пешев. Съгласно нейния устав, председател на фондацията би трябвало да бъде председателят на българското Народно събрание.