В нощта на 8 срещу 9 юни 1923 година в България е извършен военен преврат срещу земеделското правителство на Александър Стамболийски.
Основни сили в подготовката му са Военната лига и Народният сговор, които приличат към себе си почти всички недоволни от лявото управление на БЗНС. Превратът, чието пряко изпълнение е дело на изкарани от казармата военни части, е "узаконен" с указ на цар Борис III.
През септември с.г. под натиска на Москва, БКП, която по време на преврата е официално неутрална, организира вече свое въстание, което предизвиква поредната кървава жътва в България.
Всички тези трагични събития са част от мощен общоевропейски процес, когато социално-икономическите сривове в резултат на Първата световна война и последвалите
я несправедливи мирни договори отприщват пътя към властта на редица диктаторски и тоталитарни режими.
Любопитно е да се знае, че Дамян Велчев и Кимон Георгиев, които са сред главните ръководители на Деветоюнския преврат, са основни фигури и при другите два пуча на епохата - смятаният за фашистки преврат от 19 май 1934 година, както и на комунистическия преврат на 9 септември 1944 година. И в двата случая съзаклятниците са оглавени от Кимон Георгиев.
Автор: Албена Иванова
Основни сили в подготовката му са Военната лига и Народният сговор, които приличат към себе си почти всички недоволни от лявото управление на БЗНС. Превратът, чието пряко изпълнение е дело на изкарани от казармата военни части, е "узаконен" с указ на цар Борис III.
В ранната сутрин на 9 юни генерал Лазаров и Дамян Велчев повеждат метежниците от Военното училище и гарнизона на София и завземат всички стратегически точки на града. Арестувани са земеделски министри и 700 оранжеви гвардейци.
В отговор земеделци и присъединили се към тях без партийно разрешение комунисти, се вдигат на въстание, взело най-големи размери в Плевенско и Шуменско. Метежите са потушени в много кръв.
В резултат на преврата е свалено правителството на Александър Стамболийски и е сформирано ново - начело с Александър Цанков.
Премиерът Стамболийски е умъртвен след жестоки инквизиции в родното му село Славовица, Пазарджишко.
През септември с.г. под натиска на Москва, БКП, която по време на преврата е официално неутрална, организира вече свое въстание, което предизвиква поредната кървава жътва в България.
Всички тези трагични събития са част от мощен общоевропейски процес, когато социално-икономическите сривове в резултат на Първата световна война и последвалите
я несправедливи мирни договори отприщват пътя към властта на редица диктаторски и тоталитарни режими.
Любопитно е да се знае, че Дамян Велчев и Кимон Георгиев, които са сред главните ръководители на Деветоюнския преврат, са основни фигури и при другите два пуча на епохата - смятаният за фашистки преврат от 19 май 1934 година, както и на комунистическия преврат на 9 септември 1944 година. И в двата случая съзаклятниците са оглавени от Кимон Георгиев.