Един от най – интересните и оригинални източни народи е финикийският. За разлика от останалите, земеделски по своя характер източни общества, финикийците са народ на търговци, лихвари, моряци. Градът във Финикия бил основна форма на държавно устройство.
През 1929г. в Рас Шамра ( Сирия ) са намерени глинени плочки с надписи, разказващи за историята на този народ. Финикийците са били семити, дошли от изток в началото на III хил. пр. Хр. Те основали градовете си върху средиземноморския бряг на Мала Азия. Най – известните от тях са Библос, Сидон и Тир. Занимавали се основно с търговия. Корабите им се движели в Средиземно море. Достигали и до британия и от там доставяли калай, който им бил необходим за производството на бронз. Също достигали и до „ Кехлибарените брегове ” на Балтийско море. Финикийците извършвали и пиратски нападения. Често отвличали хора, в замяна на откуп или ги продавали в робство.
Въпреки че не създали огромна държава, както повечето източни народи, приносът на финикийците в световната история е голям. Познанията им по корабно дело и навигация били използвани векове наред. Те са първите, които са показали огромното значение на търговията, ставайки незаменими доставчици на всякакви стоки в източния свят. На тях се приписва създаването на книгата и парите, като основна разменна единица.
И нещо любопитно: финикийците разтоварвали и поставяли своята стока в дълга редица на брега, а после се качвали в корабите си и запалвали огън. Когато местното население забелязва дима, идвало и оставяло злато, колкото прецени, а после се отдалечавало. Финикийците слизали от корабите си и ако оставеното от селяните злато им се струвало недостатъчно, се качвали отново на корабите, а ако количеството злато ги удовлетворявало , го взимали. Нито финикийците, нито селяните правили опити за измама.