Райна Попгеоргиева е родена на 18 януари 1856 г. в Панагюрище. Още от малка тя проявява голяма дарба и започва отрано да чете и пише.
По-късно баща й я записва в девически пансион, където момичето научава шев и кройка, а след това завършва и Търновската девическа гимназия с отличие.
Славата й на изкусна бродирачка стигнала до Георги Бенковски. Той я извикал на тайно събрание и й наредил да извезе знамето на панагюрските въстаници. За образец на знамето въстаниците взели знамето на Карлово - то също е с българския лъв и надпис "Свобода или смърт".
В деня на въстанието Райна сама яхва бял кон и става знаменоска на хвърковатата чета.
Оттук започват и нещастията в семейството на героичната българка. След погрома на въстанието Райна стига до бащината си къща, а той излиза да моли потерята да пощади домашните му. Един турчин се прицелва в него и той пада мъртъв на земята. Майката, Райна и братчето й избягват през тайна врата при съседите. Там Райна се преоблича, намазва лицето си със сажди и така се промъква между турците, които я търсят под дърво и камък.
Скрива се и прекарва само на сух хляб и вода 25 дни. След това Райна е заловена, измъчвана, а после я откарват заедно с майка й в затвор в Пазарджик. След като чули, че я наричат Райна Княгиня, мъчителите й се подиграват и я питат защо е ушила знамето. Смелата българска заявява: "Аз съм скромна учителка, уших знамето, защото воеводата ми заповяда, носих го, защото народът искаше".
От бесилото Райна е спасена от чуждите дипломати. След намесата на американския консул Скайлер, се застъпва за нея и руският княз Церетелев.
Райна Княгиня заминава за Цариград, а оттам с фалшив паспорт - за Русия. Там, в Москва, тя отива в девическо училище, като записва специалност акушерство. Това било най-краткото следване, така най-бързо ще се върне в родината.
В България Райна не може да упражнява професията си, тук няма акушерки, баби вършат тяхната работа. Затова младата жена става учителка в търновски девически пансион, като преподава ботаника, българска история и ръкоделие.
През 1882 година Райна Попгеоргиева се омъжва за панагюрския кмет Васил Дипчев - бивш учител и въстаник от Брацигово. Така тя се превръща в къщовница на своя грубоват съпруг. Но се примирява, защото вече е на 26 години - стара мома за онова време. Не чува съветите на близките си да се разведе. Ражда 5 момчета.
Райна остава вдовица през 1898 г. с четири малки деца на ръце /най-малкият й син, едва 14-годишен, се прострелва при игра с пищова й/. Била е на 42 години и болна от костна туберкулоза. Работи като акушерка в Орландовци, а последните си дни живее в мизерия и куцукаща, с фенерче и бастун, обикаля да изражда децата на дипломатите.
Райна Княгиня успява да построи и къща през 1909 година на парцел дарен й от поборници. Тя пренебрегва поканата на Фердинанд да се настани в двореца му, предпочита да остане при сираците, за които се грижиа до края на живот си.
Великата българка умира на 29 юли 1917 година в София. Децата й са около нея. Майка й умира 4 години след дъщеря си.
След 9 септември 1944 година къщата на българската Райна Княгиня е отчуждена, а днес на олющената фасада на ул. "Софроний Врачански" 119 стои паметна плоча.
Райна умира и не може да види трагедията, която сполетява всичките й деца. Най-големият й син - генерал Иван Дипчев умира в лагера на смъртта в Ловеч. Асен има войнишки кръст за храброст, но лежи от затвор в затвор. Георги е моряк от кораба "Дръзки", който потопява турски броненосец, но умира в Бургас. Четвъртият - Владимир, е бил директор на ученическите кина в София. На 10 октомври 1944 година излиза за работа и безследно изчезва. Съпругата му се рабаолява от рак и умира осем години по-късно.
Автор: Албена Иванова
По-късно баща й я записва в девически пансион, където момичето научава шев и кройка, а след това завършва и Търновската девическа гимназия с отличие.
Славата й на изкусна бродирачка стигнала до Георги Бенковски. Той я извикал на тайно събрание и й наредил да извезе знамето на панагюрските въстаници. За образец на знамето въстаниците взели знамето на Карлово - то също е с българския лъв и надпис "Свобода или смърт".
В деня на въстанието Райна сама яхва бял кон и става знаменоска на хвърковатата чета.
Оттук започват и нещастията в семейството на героичната българка. След погрома на въстанието Райна стига до бащината си къща, а той излиза да моли потерята да пощади домашните му. Един турчин се прицелва в него и той пада мъртъв на земята. Майката, Райна и братчето й избягват през тайна врата при съседите. Там Райна се преоблича, намазва лицето си със сажди и така се промъква между турците, които я търсят под дърво и камък.
Скрива се и прекарва само на сух хляб и вода 25 дни. След това Райна е заловена, измъчвана, а после я откарват заедно с майка й в затвор в Пазарджик. След като чули, че я наричат Райна Княгиня, мъчителите й се подиграват и я питат защо е ушила знамето. Смелата българска заявява: "Аз съм скромна учителка, уших знамето, защото воеводата ми заповяда, носих го, защото народът искаше".
От бесилото Райна е спасена от чуждите дипломати. След намесата на американския консул Скайлер, се застъпва за нея и руският княз Церетелев.
Райна Княгиня заминава за Цариград, а оттам с фалшив паспорт - за Русия. Там, в Москва, тя отива в девическо училище, като записва специалност акушерство. Това било най-краткото следване, така най-бързо ще се върне в родината.
В България Райна не може да упражнява професията си, тук няма акушерки, баби вършат тяхната работа. Затова младата жена става учителка в търновски девически пансион, като преподава ботаника, българска история и ръкоделие.
През 1882 година Райна Попгеоргиева се омъжва за панагюрския кмет Васил Дипчев - бивш учител и въстаник от Брацигово. Така тя се превръща в къщовница на своя грубоват съпруг. Но се примирява, защото вече е на 26 години - стара мома за онова време. Не чува съветите на близките си да се разведе. Ражда 5 момчета.
Райна остава вдовица през 1898 г. с четири малки деца на ръце /най-малкият й син, едва 14-годишен, се прострелва при игра с пищова й/. Била е на 42 години и болна от костна туберкулоза. Работи като акушерка в Орландовци, а последните си дни живее в мизерия и куцукаща, с фенерче и бастун, обикаля да изражда децата на дипломатите.
Райна Княгиня успява да построи и къща през 1909 година на парцел дарен й от поборници. Тя пренебрегва поканата на Фердинанд да се настани в двореца му, предпочита да остане при сираците, за които се грижиа до края на живот си.
Великата българка умира на 29 юли 1917 година в София. Децата й са около нея. Майка й умира 4 години след дъщеря си.
След 9 септември 1944 година къщата на българската Райна Княгиня е отчуждена, а днес на олющената фасада на ул. "Софроний Врачански" 119 стои паметна плоча.
Райна умира и не може да види трагедията, която сполетява всичките й деца. Най-големият й син - генерал Иван Дипчев умира в лагера на смъртта в Ловеч. Асен има войнишки кръст за храброст, но лежи от затвор в затвор. Георги е моряк от кораба "Дръзки", който потопява турски броненосец, но умира в Бургас. Четвъртият - Владимир, е бил директор на ученическите кина в София. На 10 октомври 1944 година излиза за работа и безследно изчезва. Съпругата му се рабаолява от рак и умира осем години по-късно.