Бачо Киро

 Бачо Киро, с рождено име Киро Петров Занев,  е български учител, книжовник, историк, читалищен деец и фолклорист, участник  в българското националнореволюционното движение. Бачо Киро е роден  на 7 юли 1835 година в Бяла ч

 Бачо Киро, с рождено име Киро Петров Занев,  е български учител, книжовник, историк, читалищен деец и фолклорист, участник  в българското националнореволюционното движение.

Бачо Киро е роден  на 7 юли 1835 година в Бяла черква. След като учи в селското килийно училище, той  постъпва в Батошевския манастир. След  1852 година  учителства като селски даскал в различни села, а през 1857 година  се завръща в Горни турчета, където преподава до смъртта си през  1976 г. 

Бачо Киро основава читалища, а през февруари 1872 година става председател на революционния комитет в Горни турчета. Когато през 1876 година  избухва Априлското въстание , Бачо Киро става един от организаторите и подвойвода на четата на поп Харитон, Петър Пармаков и Христо Караминков , които действат в западната част на Първи търновски революционен окръг.

Бачо Киро участва в сраженията при Дряновския манастир,  но след десетдневна обсада четата, в която участва, е разбита. Той е изправен пред съд в Търново, където е обесен на 28 май 1876 година.

Бачо Киро е автор  на драмата Сиромах Танчо, както и на пътеписни бележки.  Известно е предсмъртното му стихотворение, което той е изрецитирал на турски:

Аз един Бачо Киро съм,

без страх от турците комита съм ,

пушка на рамо турих,

в Дряновския манастир се скрих ,

правдата си да диря излязох,

въжето на врата си сам метнах.

Автор: Албена Иванова