Уилям Гладстон е британски политически и държавен деец. Той е роден на 29 декември 1809 година, а през декември ще се навършат 201 години от рождението на големия британски политик, прочут оратор, публицист и писател , свързан с борбите за освобождение на българския народ от петвековно османско владичество.
Гладстон е един от идеолозите на Либералната партия във Великобритания. Бил е 4 пъти министър-председател на Великобритания. Известен е и с дългогодишното си политическо противоборство с водача на консерваторите Бенджамин Дизраели.
Според Гладстон дългът на управниците е да постъпват въз основа на един принцип, който признава сестринството и равенството на всички народи.
Гладстон е основен вложител в британската компания, която спечелва търга за построяването на първата железопътна линия по българските земи - Русе-Варна . Смята се, че той е бил управител на компанията.
След Априлското въстание през 1976 година Гладстон надига глас против жестокото му потушаване и издава брошурата "Българските ужаси и Източния въпрос", в която осъжда зверствата на Османската империя срещу българите. В нея Гладстон напада управството на Дизраели заради неговото безразличие към насилието и потисничеството над българите в Турция.
За един месец от неговия памфлет са продадени 200 хиляди бройки. Гладстон подтиква други влиятелни фигури като Джузепе Гарибалди да се присъединят към българската кауза и довежда до общоевропейски искания за реформи на Отоманската империя. Те допринасят за повторното утвърждаване на България като независима нация през 1878 година. Действията на Гладстон му спечелват героичен образ и името му се понася из България.
Уилям Гладстон е най-ярката личност във Великобритания, която се е застъпвала за българите в особено драматични моменти от нашата история. Подкрепял е националната ни кауза, когато е била справедлива, и до края на живота си е запазил интерес към страната ни.
Гладстон прави това и защото е бил преди всичко християнски държавник, който смята, че силата и влиянието на неговата страна трябва да се основават на принципите на морала и моралното водачество. Затова той защитава и подкрепя и други стремящи се към свобода и независимост народи: ирландци, гърци, италианци, афганци, зулуси... Той е бил познат на българската общественост още през 60-те години на XIX век, когато за пръв път е министър-председател. Но става техен герой през 1876 г., когато използва цялата си огнена риторика, за да заклейми зверствата, извършени от султанското правителство и неговите функционери, както и да посочи моралната отговорност на тогавашното британско правителство, което толерира тези действия в името на запазването на статуквото в Югоизточна Европа.
Уилям Гладстон умира на 19 май 1898 година.
Българите и до днес са дълбоко признателни за направеното от Гладстон. През 1909-а отбелязването на 100-годишнината от рождението му се превръща в национален празник у нас. За честванията във Великобритания е изпратена делегация, която поднася на паметника му огромен сребърен венец с надпис : “На великия Вилям Гладстон от признателния български народ”.
Когато през 1928 година в София идва неговият син виконт Хърбърт Гладстон, той е обявен за почетен гражданин на столицата, а посещението му предизвиква масови митинги и шествия в израз на благодарност. Преди 20 години, малко след началото на промените, у нас идва сър Уилям Гладстон, правнук на големия държавник, за да открие изложба, посветена на паметта му. Предоставя ценни лични вещи и книги, принадлежали на великия му прадядо.
Днес името на Гладстон носят улици в десетки български градове. Български историци му посвещават книги. В чест на 200-годишнината от рождението му в Нов български университет бе организирана международна конференция. Една от залите в него носи името му.
Уилям Гладстон е британски политически и държавен деец. Той е роден на 29 декември 1809 година, а през декември ще се навършат 201 години от рождението на големия британски политик, прочут оратор, публицист и писател , свързан с борбите за освобождение на българския народ от петвековно османско владичество.
Гладстон е един от идеолозите на Либералната партия във Великобритания. Бил е 4 пъти министър-председател на Великобритания. Известен е и с дългогодишното си политическо противоборство с водача на консерваторите Бенджамин Дизраели.
Според Гладстон дългът на управниците е да постъпват въз основа на един принцип, който признава сестринството и равенството на всички народи.
Гладстон е основен вложител в британската компания, която спечелва търга за построяването на първата железопътна линия по българските земи - Русе-Варна . Смята се, че той е бил управител на компанията.
След Априлското въстание през 1976 година Гладстон надига глас против жестокото му потушаване и издава брошурата "Българските ужаси и Източния въпрос", в която осъжда зверствата на Османската империя срещу българите. В нея Гладстон напада управството на Дизраели заради неговото безразличие към насилието и потисничеството над българите в Турция.
За един месец от неговия памфлет са продадени 200 хиляди бройки. Гладстон подтиква други влиятелни фигури като Джузепе Гарибалди да се присъединят към българската кауза и довежда до общоевропейски искания за реформи на Отоманската империя. Те допринасят за повторното утвърждаване на България като независима нация през 1878 година. Действията на Гладстон му спечелват героичен образ и името му се понася из България.
Уилям Гладстон е най-ярката личност във Великобритания, която се е застъпвала за българите в особено драматични моменти от нашата история. Подкрепял е националната ни кауза, когато е била справедлива, и до края на живота си е запазил интерес към страната ни.
Гладстон прави това и защото е бил преди всичко християнски държавник, който смята, че силата и влиянието на неговата страна трябва да се основават на принципите на морала и моралното водачество. Затова той защитава и подкрепя и други стремящи се към свобода и независимост народи: ирландци, гърци, италианци, афганци, зулуси... Той е бил познат на българската общественост още през 60-те години на XIX век, когато за пръв път е министър-председател. Но става техен герой през 1876 г., когато използва цялата си огнена риторика, за да заклейми зверствата, извършени от султанското правителство и неговите функционери, както и да посочи моралната отговорност на тогавашното британско правителство, което толерира тези действия в името на запазването на статуквото в Югоизточна Европа.
Уилям Гладстон умира на 19 май 1898 година.
Българите и до днес са дълбоко признателни за направеното от Гладстон. През 1909-а отбелязването на 100-годишнината от рождението му се превръща в национален празник у нас. За честванията във Великобритания е изпратена делегация, която поднася на паметника му огромен сребърен венец с надпис : “На великия Вилям Гладстон от признателния български народ”.
Когато през 1928 година в София идва неговият син виконт Хърбърт Гладстон, той е обявен за почетен гражданин на столицата, а посещението му предизвиква масови митинги и шествия в израз на благодарност. Преди 20 години, малко след началото на промените, у нас идва сър Уилям Гладстон, правнук на големия държавник, за да открие изложба, посветена на паметта му. Предоставя ценни лични вещи и книги, принадлежали на великия му прадядо.
Днес името на Гладстон носят улици в десетки български градове. Български историци му посвещават книги. В чест на 200-годишнината от рождението му в Нов български университет бе организирана международна конференция. Една от залите в него носи името му.