Наполеоне Буонапарте е роден в град Аячо на о-в Kорсика на 15 август 1769 година. По-късно е възприето френското произношение на името му - Наполеон Бонапарт.
Неговото семейство е от дребната корсиканска аристокрация. Баща му е бил адвокат , назначен за представител на Корсика в двора на Луи XVI през 1778 година. Доминиращо влияние върху Наполеон оказва и неговата майка.
Наполеон е приет във френско военно училище.Той трябвало да се научи да говори френски език, преди да влезе в училището. Научил го, но го говорел с ясно изразен италиански акцент през целия си живот, а и не могъл да се научи да пише правилно.
След завършване на училището там, Бонапарт е приет в елитната Кралска военна школа в Париж, където завършва двегодишния курс на следването само за една година. Въпреки,че първоначално търси морско назначение, във военната школа той учи артилерия. При завършването си той е назначен като 2-ри лейтенант на артилерията и поема своите нови задължения едва на 16-годишна възраст.
Наполеон, като млад офицер, служи в гарнизоните във Валанс и Оксон до избухването на Революцията през 1789 година. Бонапарт поддържа якобинците и получава поста подполковник на полк от доброволци.
През своята военна кариера Наполеон печели повече от 60 сражения.По време на похода в Италия се проявява не само като талантлив генерал, но и като добър дипломат.През 1798-99 г. той организира и командва египетски поход , разбива турската армия, завладява Египет и Сирия и организира административна и данъчната система в завладените територии.
На 9 ноември 1799 година Наполеон извършва държавен преврат и става пръв консул.
На 18 апри 1804 година е провъзгласен за император на Франция. Опитва с цената на нови войни и победи да се задържи на императорския престол.
Англия, Австрия и Прусия образуват Рейнската лига (1804) – политически съюз, насочен срещу Франция. През декември 1805 година Наполеон разгромява коалицията на Австрия и Русия в битката при Аустерлиц и сключва Песбургския мирен договор.
През 1807 г. разбива руската армия и принуждава Русия да се присъедини към континенталната блокада и с Тилзитския мир разделя Европа на 2 зони на влияние – френска и руска.
През 1812 година Наполеон провежда поход към Русия. Числеността на Великата Армия в Русия е към 390 000 души, от които около 240 000 войници от всякакви народности са в Московско направление. Множество сражения, както и все по засилващото се партизанско движение наред с казашките отреди, гълтат немалък брой от военните ресурси на французите. Пред стените на Смоленск те са вече под 200 000.
Основна цел на императора е недопускането на по-малките две руски армии да се обединят. Руснаците все пак го изпреварват и се обединяват в армия от 130 000 души. През септември, след голямата битка при Бородино , където в началото на сражението е имал около 155 000 души, френският император влиза в изоставената Москва със силно обезкървена армия - малко над 100 000! Руснаците също дават изключително много жертви, но след като правят лагер при Тарутино, получават над 45 000 души подкрепления и много продоволствия.
В началото на зимата Наполеон решава да потегли на юг към Украйна, но след кървавите сражения е принуден от руската армия, наброяваща вече към 125 000 души, безславно да отстъпи и потегля обратно за Смоленск по същия път, по който е дошъл. Армията продължава да се топи - по заледените пътища на Русия, костите си оставят много от войниците в резултат на действията на руската кавалерия и глада. В Смоленск успяват да се домъкнат само около 50 000 французи. Не намирайки в града това, което е очаквал - продоволствия и свежи подкрепления, с които да продължи войната, императорът е тотално разочарован и решава да отстъпи зад пределите на Русия. Несвикнали със суровата руска зима, войниците постоянно изнемогват и измират - те са на края на възможностите си! Преследването и натискът от страна на руснаците става неудържим.
Последното сражение е при преминаването на река Березина където френската армия е обградена и окончателно унищожена от руската артилерия. Наполеон се измъква само със 7 000 войници!
Основната грешка на Бонапарт в руския поход е не толкова военна, колкото политическа. Вместо да даде свобода на руския народ, като разруши феодално-крепостническата система, премахне самодържавието и въведе конституционно управление, той окупира Русия. Това позволява на Александър I и царедворците да го обявят за враг на Русия и на православната вяра. Целият руски народ се вдига на война в защита на вярата и отечеството.
През 1813 година на Парижкия конгрес Наполеон отхвърля условията за мир. След поражението на Франция в битката при Лайпциг , съюзните армии окупират страната, Наполеон абдикира в двореца Фонтенбло през 1814 година и е заточен на остров Елба.
През пролетта на 1815 година императорът напуска остров Елба и се завръща във Франция. Настъпва периодът на т. нар. „100 дни“ . Реставрацията на монархията във Франция е премахната. По време на военната кампания през юни армиите под командването на Наполеон и на маршалите Ней и Груши нанасят последователни поражения на пруските войски при Катр-Бра и Лини.
На 18 юни битката при Ватерлоо е загубена поради отдалечаване на резервния корпус на Груши в преследване на отстъпващата пруска армия на Блюхер. Немците правят обходна маневра и пристигат на полесражението в критичния момент, за да подкрепят защитата на англичаните, командвани от херцог Уелингтън. След загубата при Ватерлоо, Наполеон е заточен на остров Света Елена , където е поставен под най-строг режим и охрана от английските войски.
Умира също като баща си, от рак на стомаха, на 5 май 1821 година. След смъртта му са публикувани неговите „Мемоари от остров Света Елена“, писани по време на заточението.