Какво не знаем за Наполеон Бонапарт?

Наполеоне Буонапарте  е роден в град Аячо  на о-в Kорсика на 15 август 1769 година. По-късно е възприето френското произношение на името му - Наполеон Бонапарт.  Неговото семейство е от дребната корсиканска аристокрация. Баща

Наполеоне Буонапарте  е роден в град Аячо  на о-в Kорсика на 15 август 1769 година. По-късно е възприето френското произношение на името му - Наполеон Бонапарт. 

Неговото семейство е от дребната корсиканска аристокрация. Баща му е бил адвокат ,  назначен за представител на Корсика в двора на Луи XVI през 1778 година. Доминиращо влияние върху Наполеон оказва и неговата майка.

Наполеон е приет във френско военно училище.Той трябвало да се научи да говори френски език, преди да влезе в училището. Научил го, но го говорел  с ясно изразен италиански акцент през целия си живот, а и не могъл да се научи да  пише правилно.

След завършване на училището там, Бонапарт е приет в елитната Кралска военна школа в Париж, където завършва двегодишния курс на следването само за една година. Въпреки,че първоначално търси морско назначение, във военната школа той учи артилерия. При завършването  си той е назначен като 2-ри лейтенант на артилерията и поема своите нови задължения едва на  16-годишна възраст.

Наполеон, като млад офицер, служи в гарнизоните във Валанс и Оксон до избухването на Революцията през 1789 година. Бонапарт поддържа якобинците  и получава поста подполковник на полк от доброволци. 

През своята военна кариера Наполеон печели повече от 60 сражения.По време на похода в Италия  се проявява не само като талантлив генерал, но и като добър дипломат.През 1798-99 г.  той  организира и командва египетски поход , разбива турската армия, завладява Египет и Сирия и организира административна и данъчната система в завладените територии.

На 9 ноември 1799 година  Наполеон извършва държавен преврат и става пръв консул.

На 18 апри 1804 година  е провъзгласен за император на Франция. Опитва с цената на нови войни и победи да се задържи на императорския престол.

 Англия, Австрия и Прусия образуват Рейнската лига (1804) – политически съюз, насочен срещу Франция. През декември 1805 година  Наполеон разгромява коалицията на Австрия и Русия в битката при Аустерлиц   и сключва Песбургския мирен договор.

През 1807 г.  разбива руската армия  и принуждава Русия да се присъедини към континенталната блокада и с Тилзитския мир разделя Европа на   2 зони на влияние – френска и руска.

През 1812 година  Наполеон провежда поход към Русия.  Числеността на Великата Армия в Русия е към 390 000 души, от които около 240 000 войници от всякакви народности са в Московско направление.  Множество сражения,  както и все по засилващото се партизанско движение наред с казашките отреди, гълтат немалък брой от военните ресурси на французите. Пред стените на Смоленск те са вече под 200 000.

Основна цел на императора е недопускането на по-малките две руски армии да се обединят. Руснаците все пак го изпреварват и се обединяват в армия от 130 000 души. През септември, след голямата битка при Бородино , където в началото на сражението е имал около 155 000 души, френският император влиза в изоставената Москва със силно обезкървена армия - малко над 100 000! Руснаците също дават изключително много жертви, но след като правят лагер при Тарутино, получават над 45 000 души подкрепления и много продоволствия.

В началото на зимата Наполеон решава да потегли на юг към Украйна, но след кървавите сражения  е принуден от руската армия, наброяваща вече към 125 000 души, безславно да отстъпи и потегля обратно за Смоленск по същия път, по който е дошъл. Армията продължава да се топи - по заледените пътища на Русия, костите си оставят много от войниците в резултат на действията на руската кавалерия и глада. В Смоленск успяват да се домъкнат само около 50 000 французи. Не намирайки в града това, което е очаквал - продоволствия и свежи подкрепления, с които да продължи войната, императорът е тотално разочарован и решава да отстъпи зад пределите на Русия. Несвикнали със суровата  руска зима,  войниците постоянно изнемогват и измират - те са на края на възможностите си! Преследването и натискът от страна на руснаците става неудържим.

Последното сражение е при преминаването на река Березина  където френската армия е обградена и окончателно унищожена от руската артилерия. Наполеон се измъква само със 7 000 войници!

Основната  грешка на Бонапарт  в руския поход е не толкова военна, колкото политическа. Вместо да даде свобода на руския народ, като разруши феодално-крепостническата система, премахне самодържавието и въведе конституционно управление, той окупира Русия. Това позволява на Александър I  и царедворците да го обявят за враг на Русия и на православната вяра. Целият руски народ се вдига на война в  защита на вярата и отечеството.

През 1813 година  на Парижкия конгрес Наполеон отхвърля условията за мир. След поражението на Франция в битката при Лайпциг ,  съюзните армии окупират страната, Наполеон абдикира в двореца Фонтенбло през 1814 година  и е заточен на остров Елба.

През пролетта на 1815 година  императорът   напуска остров Елба и се завръща във Франция.  Настъпва периодът на т. нар. „100 дни“ . Реставрацията на монархията във Франция е премахната. По време на военната кампания през юни армиите под командването на Наполеон и на маршалите Ней и Груши нанасят последователни поражения на пруските войски при Катр-Бра и Лини.

На  18 юни  битката при Ватерлоо  е  загубена поради отдалечаване на резервния корпус на Груши в преследване на отстъпващата пруска армия на Блюхер. Немците правят обходна маневра и пристигат на полесражението в критичния момент, за да подкрепят защитата на англичаните, командвани от херцог Уелингтън.  След загубата при Ватерлоо, Наполеон е заточен на остров Света Елена , където е поставен под най-строг режим и охрана от английските войски.

Умира също като баща си, от рак на стомаха, на 5 май 1821 година. След смъртта му са публикувани неговите „Мемоари от остров Света Елена“, писани по време на заточението. 

Автор: Албена Иванова