Гоце Делчев е един от водачите на Българските македоно-одрински революционни комитети.
Роден e в Кукуш през 1872 г. Завършва прогимназия в родния си град, след което продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия. „Свети Свети Кирил и Методий“, а през 1891 г. постъпва във Военното училище в София, но заради участието му в социалистически кръжок е изключен.
Решен да се бори за свободата на Македония, той става български екзархийски учител. Екзархията го назначава през 1894 г. за учител в Щип, където учителства до 1896 г. Там съдбата го среща с Дамян Груев , един от основателите на Вътрешната Македоно-одринска революционна организация. Гоце Делчев е привлечен в организацията от Груев и по-късно се превръща в неин фактически ръководител. Основната идея на организацията е, че освобождението на Македония и Одринско е възможно чрез общо въоръжено въстание. Като своя първоначална цел организацията си поставя автономията на Македония и Одринско в рамките на Османската империя.
От есента на 1896 Гоце Делчев става учител в Банско, където организира голяма част от комитетите в Пиринския край за 2-3 месеца. По-късно Гоце Делчев напуска учителството и се отдава изцяло на революционна дейност. Заедно с Гьорче Петров изработва програмата и устава на Българските Македоно-Одрински комитети.
През 1899 г. по инициатива на Гоце Делчев се пристъпва към изграждането на четническия институт на ВМОРО, който изиграва изключително важна роля за по-нататъшното й масовизиране и революционизиране. През 1902 година заедно с Гьорче Петров участва в изработването нова програма и устав на организацията. Тя вече си поставя за цел привличането и сплотяванетона всички недоволни елементи в Македония и Одринско без разлика на народност,за извоюване на пълна политическа автономия. По това време името на организацията е Тайна македоно-одринска революционна организация. Г. Делчев все още не е убеден, че тя е готова да пристъпи към въоръжено въстание, поради което се противопоставя на взетото в негово отсъствие решение от Солунския конгрес от 1903 г. за вдигане на въстание през пролетта на същата година.
Заедно с Даме Груев и други революционни дейци успяват да отложат обявяването на въстанието за лятото на 1903 година, като договарят и промяна на предвидената тактика.
През март 1903 година четата на Гоце Делчев взривява моста на река Ангиста — на железопътната линия Солун-Одрин. В началото на май същата година, на път за среща с ръководителите на Серски революционен окръг, четата му попадна в обкръжение в село Баница, Серско, и след еднодневно сражение с превъзхождащата ги потеря, Гоце Делчев пада убит на 4 май 1903 г.
Гибелта му се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО.