Оскар Шиндлер е роден на 28 април 1908 година в Свитау, Моравия, Австроунгарската империя. Той е немски индустриалец. По време на Втората световна война той спасява живота на близо 1200 души от смърт концентрационни лагери .
След затваряне на предприятието на баща му, под въздействие на икономическата криза, Шиндлер работи от 1935 до 1939 като агент на Абвера. За прикритие, той е ръководител на отдела по продажби на оставски електроуреди в Бърно (Чехия).
Шиндлер , работил за германското разузнаване, дружил с гестаповци, бил пияница, бонвиван, лъжец, играч, с лъжа завладял една еврейска фабрика и получил от нея милиони марки печалба – такъв бил човекът, който станал единствената надежда за хиляди полски евреи, които казвали: “Ние сме евреите на Шиндлер”.
През октомври 1939 г. Шиндлер поема западащата „Фабрика за оръжия от емайл“, принадлежаща преди това на един евреин. Посредством далавери на черно и с помощта на своя счетоводител Ицхах Щерн, полски евреин, фабриката покачва капитала си. Малката фабрика в Цаблович, близо до Краков, която произвеждажа кухненски уреди, се издига главоломно. Само след 3 месеца във фабариката има 250 полски работници, от които седем са евреи. До края на 1942 тя вече има почти 800 работници. От тях 370 са евреи от гетото в Краков.
Шиндлер, авантюрист и играч, възприема нов стил на живот и се наслаждава на живота от все сърце. От съвременниците си е описван като добре изглеждащ висок мъж, бързо свикващ със ситуациите. Знаел е как да се забавлява и да флиртува с жени. Това, което го отличавало от другите е човешкото отношение , особено към евреите.
Шиндлеровата съпротива срещу режима не се заражда въз основа на идеологически причини. Преди - безпринципен опортюнист, сега Шиндлер се опълчва срещу бруталността на националсоциалистите към безпомощното еврейско население. Старае се да забогатее, за да спаси живота на колкото се може повече евреи от фашистите.
Неколкократно Шиндлер е разпитван от Гестапо , а 1943 пътува по покана на еврейска организация в Букурещ за среща с унгарски юдеи. Там той описва раздвоената ситуация на полските евреи и дискутира възможности за помощ.
През март 1943 краковското гето е разчистено, оставащите евреи са изпратени в трудовия лагер в Плашов, близо до Краков. Шиндлер убеждава бруталния комендант на лагера SS-подполковник, Амон Гьот да разреши личната документация на работниците в завода му. С този документ Шиндлер успява да предложи на работниците сравнително добри условия за работа. Успява да задоволи нуждата от храна като купува продукти на черния пазар. На SS-пазачите на лагера било забранено стъпването в територията около фабриката.
В края на 1944 г. заради настъпването на Червената армия Плашов, заедно с всички изправителни работници, трябвало да бъде разчистен. Близо 20 000 юдеи са изпратени в лагери на смъртта. Шиндлер успява да получи разрешението от Върховното командване на Вермахта да продължи производството на военна техника в една фабрика в Брюнлитц, която купува заедно с жена си. Работниците, които той пожелава за тази фабрика са спасените от него хора. Освен към юдеите от Плашов към „списъка“ влизат имена на хора, добавени от секретарката му. Опитва да спаси над 800 мъже, от които 700 евреи, и 300 жени. Преместването на мъжете в трудовия лагер Брюнлитц започва на 15 октомври 1944 в лагер Рогозница. Шиндлер обаче не успява да спаси жените. Те са пратени в концлагера Аушвиц.
Оскар успява да измъкне мъжете от лагера Рогозница. Секретарят му отива в Аушвиц и издейства освобождаването на жените. Това е единствиният случай, при който толкова голяма група напуска лагер на смъртта.
Оскар и Емилие Шиндлер спасяват още 120 юдеи мъже от Аушвиц, работещи в една каменоломна. През януари 1945 вследствие на настъплението на руснаците тези мъже са натоварени на два конски вагона и евакуирани на запад. След 7-дневно пътуване в екстремно студени условия и без храна и вода вагоните са поставени от SS службите пред вратата на фабриката на Шиндлер. Шиндлер убеждава комендантите на лагера, че затворниците са му нужни за фабриката.
След отваряне на вагоните са открити тринайсет замръзнали и 107, нуждаещи се от спешна медицинска помощ. Нито един от тях не стъпва във фабриката на Шиндлер. Той предотватява изгарянето на труповете от SS-комендантите. Вместо това купува една площ земя, където били погребани според еврейския ритуал. В последните дни на войната Шиндлер се вмъква нелегално в Германия, без никакви пари.
Следвоенният период е по-неуспешен за Шиндлер. От ноември 1945 г. до май 1950,той живее в Регенсбург. Известно време пребивава в Аржентина , където отглежда и развъжда бобри. След като трябвало да затвори фирмата си, работи като търговски представител и се връща отново в Германия. С каквото и да се заеме претърпява неуспех.
След като Шиндлеровите евреи научават за нещастието му, го канят в Йерусалим . От този момент Шиндлер води раздвоен начин на живот: едната половина от годината прекарва във Франкфурт ,а другата живее при спасените от него евреи в Йерусалим.
Шиндлер умира на 9 октомври 1974 година. По негово желание е погребан в римокатолическото гробище в Йерусалим. В Еврейския университет в Йерусалим се съхранява книга, в която са описани делата на Шиндлер и списъкът с имената на всички, спасени от него.
„Този, който спаси един единствен живот, спасява целия свят“ - това гласи талмудския стих, гравиран върху пръстена, който евреите подаряват на Оскар Шиндлер.
На 5 ноември 1965 е той е награден Федерален кръст на заслуги.
По случай 100-годишнината от рождението на Шиндлер, Германия пуска в продажба пощенска марка на 10 април 2008. На марката може да се прочете талмудският стих „Спасителят на един единствен живот е спасил целия свят“.
Автор: Албена Иванова