Преди 30 години, през юни, из страната плъзват странни слухове. Тодор Живков бил нападнат на тържествата във Враца. Говори се , че службите заловили нападателя без нито един изстрел. В същото време БТА и вестниците мълчат. Историята обаче, е съвсем различна и доста невинна, но тя коства 10 години от живота на един човек.
На 1 юни 1980 година Тодор Живков пристига на Ботевите тържества във Враца. Колата спира в центъра на града и Живков излиза от нея без да дочака охраната. Тротоарите са заградени и наоколо е пълно с милиция и цивилни ченгета.
Внезапно от тълпата изскача едър млад мъж. В ръката си държи нещо. Стига до Живков и дори успява да го хване за ръката. Инерцията повлича Първия и той пада на земята. Охранителите се хврълят и засланят с телата си държавния глава от евентуална стрелба.
Нападателят е арестуван и въпреки, че се опитва да обясни нещо, е натикан в служебен автомобил . В това време Живков се изправя и изтупва панталоните си, а по-нататък програмата му продължава, все едно, че нищо не се е случило. Присъстващите на площада дори не разбират, че е имало инцидент. Но не и фоторепортер на БТА, който запечатва с обектива си случката. А когато на другия ден от УБО му нареждат да им предаде лентата,
той на собствен риск им предава друга - от резервния апарат. Естествено, снимките излизат на бял свят едва след 10 ноември 1989 година.
Арестуваният младеж е разпитван - търси се заговор, терорстична организация, дори има предложение да се затворят границите.
Истината обаче е съвсем друга. Младежът е на 20 години и се нарича Цветан Килограмски. Той е от Кнежа. Отнели на баща му инвалидната пенсия и понеже писал жалби без резултат, младежът решил да използва посещнието на държавниа глава във Враца и на него лично да връчи молбата. Наивният младеж си мислел, че Живков може да разреши проблемите и нередностите и да оправи всичко. Много по-късно Цветан си спомня как по време на инцидента лицето на Първия се сгръчило от страх, защото въпреки, че бил "човек от народа", Живков много се боял от този народ и от "любовта" му.
След всички разпити, шефут на УБО здравата се накарал на тези, които отговрали за сигурността на Живков, защото младият мъж ги направилза смях
Цветан Килограмски изкарал една година в килия единочка на "Развигор", тапицирана с дунапрен, без прозорци и с постоянно светната лампа. Тормозили го със звук на капеща върху тенекия вода, редуващ се с шум на зъболекарска бормашина. Освидетелствал го и психиатър. Делото е било секретно и се е гледало направо във Върховния съд. Добре, че Цветан не е носил случайно със себе си ножче, защото тогава обвинението е щяло да бъде опит за убийство . Така му дали най-високата присъда за хулигансво и уронване на престижа на партиен и държавен ръководител . Осъдили го на 5 години затвор.
Имало обаче и други последсвия. Родителите на Цветан, както и чичо му били уволнени от работа. Били изселени от Кнежа. Когато майката работела във фурна, слагали хартийки в хляба, за да я изкарат саботьорка.
Шефовете на Старозагорския затвор пък заявили на Цветан, че няма да си тръгне лесно оттам.Те му измислили една вътрешна присъда за опит за убийство на циганин. Делото било гледано без обвияемия и решението дошло направо в затвора.
Цветан Килограмски лежал в една килия с Емил Кошлуков. В затвора дори опитали да го вербуват за доносник, но той отказал.
Близо 10 години изкарва Цветан зад решетките. Пускат го и го реабилитират след Десети
ноември 1989 г. . Дават му и 7000 тогавашни лева обезщетение, а той ги дарява на един детски дом край Кнежа. Известно време е канен по трибуните на митингите на СДС.
През 1993 година обаче, Цветан установява, че човекът, който се е опитал да го вербува в затвора и който се е дръжал с осъдените като с кучета, е станал виден седесар от Стара Загора.
Самият Цветан Килограмски живее живота на обикновения българин - мизерия, безработица и излъгани надежди.
А през 1998 година самият Тодор Живков, който вече е под домашен арест признава, че във Враца не е имало атентат, че младежът просто е искал да поговори с него, а охраната се е престарала.
Автор: Албена Иванова
На 1 юни 1980 година Тодор Живков пристига на Ботевите тържества във Враца. Колата спира в центъра на града и Живков излиза от нея без да дочака охраната. Тротоарите са заградени и наоколо е пълно с милиция и цивилни ченгета.
Внезапно от тълпата изскача едър млад мъж. В ръката си държи нещо. Стига до Живков и дори успява да го хване за ръката. Инерцията повлича Първия и той пада на земята. Охранителите се хврълят и засланят с телата си държавния глава от евентуална стрелба.
Нападателят е арестуван и въпреки, че се опитва да обясни нещо, е натикан в служебен автомобил . В това време Живков се изправя и изтупва панталоните си, а по-нататък програмата му продължава, все едно, че нищо не се е случило. Присъстващите на площада дори не разбират, че е имало инцидент. Но не и фоторепортер на БТА, който запечатва с обектива си случката. А когато на другия ден от УБО му нареждат да им предаде лентата,
той на собствен риск им предава друга - от резервния апарат. Естествено, снимките излизат на бял свят едва след 10 ноември 1989 година.
Арестуваният младеж е разпитван - търси се заговор, терорстична организация, дори има предложение да се затворят границите.
Истината обаче е съвсем друга. Младежът е на 20 години и се нарича Цветан Килограмски. Той е от Кнежа. Отнели на баща му инвалидната пенсия и понеже писал жалби без резултат, младежът решил да използва посещнието на държавниа глава във Враца и на него лично да връчи молбата. Наивният младеж си мислел, че Живков може да разреши проблемите и нередностите и да оправи всичко. Много по-късно Цветан си спомня как по време на инцидента лицето на Първия се сгръчило от страх, защото въпреки, че бил "човек от народа", Живков много се боял от този народ и от "любовта" му.
След всички разпити, шефут на УБО здравата се накарал на тези, които отговрали за сигурността на Живков, защото младият мъж ги направилза смях
Цветан Килограмски изкарал една година в килия единочка на "Развигор", тапицирана с дунапрен, без прозорци и с постоянно светната лампа. Тормозили го със звук на капеща върху тенекия вода, редуващ се с шум на зъболекарска бормашина. Освидетелствал го и психиатър. Делото е било секретно и се е гледало направо във Върховния съд. Добре, че Цветан не е носил случайно със себе си ножче, защото тогава обвинението е щяло да бъде опит за убийство . Така му дали най-високата присъда за хулигансво и уронване на престижа на партиен и държавен ръководител . Осъдили го на 5 години затвор.
Имало обаче и други последсвия. Родителите на Цветан, както и чичо му били уволнени от работа. Били изселени от Кнежа. Когато майката работела във фурна, слагали хартийки в хляба, за да я изкарат саботьорка.
Шефовете на Старозагорския затвор пък заявили на Цветан, че няма да си тръгне лесно оттам.Те му измислили една вътрешна присъда за опит за убийство на циганин. Делото било гледано без обвияемия и решението дошло направо в затвора.
Цветан Килограмски лежал в една килия с Емил Кошлуков. В затвора дори опитали да го вербуват за доносник, но той отказал.
Близо 10 години изкарва Цветан зад решетките. Пускат го и го реабилитират след Десети
ноември 1989 г. . Дават му и 7000 тогавашни лева обезщетение, а той ги дарява на един детски дом край Кнежа. Известно време е канен по трибуните на митингите на СДС.
През 1993 година обаче, Цветан установява, че човекът, който се е опитал да го вербува в затвора и който се е дръжал с осъдените като с кучета, е станал виден седесар от Стара Загора.
Самият Цветан Килограмски живее живота на обикновения българин - мизерия, безработица и излъгани надежди.
А през 1998 година самият Тодор Живков, който вече е под домашен арест признава, че във Враца не е имало атентат, че младежът просто е искал да поговори с него, а охраната се е престарала.