Политическите сватби на цар Иван Асен II

Известно е, че владетелите - царе, крале и императори, рядко се женят по любов. Сватбите обикновено са подчинени на държавните и политически интереси. Същото се отнася и за царските дъщери. Един от най-ярките примери в исторята

Известно е, че владетелите - царе, крале и императори, рядко се женят по любов. Сватбите обикновено са подчинени на държавните и политически интереси. Същото се отнася и за царските дъщери.

Един от най-ярките примери в исторята на България е съдбата на дъщерята на цар Иван-Асен II -Елена. Едва 4-годишна тя е сгодена за Балдуин II, а на 11 години пък става булка на друг.

влияние, царство, царски двор

През 1218 година цар Иван-Асен II е начело на отслабена държава, загубила много свои земи, както и авторитета си в Европа. Случайноста помага на царя да излезе от политическата изолация. Когато , врщайки се от кръстоносен поход в Сирия, до южната ни граница спира войската на унгарския крал Андрей II, за да я пропусне да мине през Бългаия, българският цар иска за жена една от седемте кралски дъщери. Той дори си я избира - това е Анна-Мария - най-красивата от всички. Освен, че е красавица, добра е и зестрата й - Белградска и Браничевска област. Заради това Иван-Асен II се разделя с първата си жена, която му е родила две дъщери и я изпраща в манастир.

Новата българска царица, макар и едва 17-годишна, е истинска благородничка - по образование, род и маниери. Народът я обича, а тя по всякякъв начин се опитва да заслужи тази любов. Бракът на царя с Анна-Мария трае 16 години, той е много щастлив, но тези години са и най-славнитге за Второто българско царство.

През 1228 година първородната дъщеря на царя, Елена, едва 4-годишна, е сгодена на малолетния император Балдуин II, за да може Иван-Асен II да увеличи влиянието си край Босфора. Малкото момиченце е изпратено в двора на съпруга си , за да получи подобаващо възпитание и маниери. Българският цар обаче разбира, че намеренията за брак между младите не са сериозни. Затова той отива и прибира дъщеря си. Малката принцеса била много натъжена и страдала за новия си приятел, защото била свикнала с него и с живота в двореца.

През 1235 година бил подписан военен и политически договор с Никейската империя, която помогнала на Иван-Асен II да възстанови независимостта на Търновската патриаршия. Елена отново му е нужна. Договорът трябва да бъде скрепен с брак между 11-годишното момиче и никейския престолонаследник Теодор II Ласкарис. Сватбата е много пищна. Роклята на детето-булка е извезана с бисери и рубини, а свекървата, императрица Ирина, я дарава със скъпи бижута. Ирина изпитва голяма обич към малкото момиченце. Елена заминава да живее в никейскя царски двор и там наистина обиква съпруга си и новото си семейство.

Две години по-късно обаче, ИванАсен обсъжда вариант как да се сближи с латинската империя, което автоматично означава скъсване на връзките с Никея. И за да не остави дъщеря си в Никейското царство, той решава да я открадне. Изпраща съобщение на никейците, че му се налага да отиде до Одрин и моли да изпратят там дъщеря му, за да се видят. Императорът се съгласява. Елена не искала да тръгне с баща си, плачела, дърпала се и го обиждала. Той обаче не искал и да чуе, грабнал я и я отвел със себе си в Търново.

Тук обаче се случва нещо неочаквано. През 1237 година български и кумански войски нападат никейците и обсаждат крепостта им . Операцията е ръководена лично от цар Иван-Асен II. Тогава той получава вест, че при развихрила се чумна епидемия, са починали царицата и синът му Петър. Царят решава, че това е Божие наказание, изгаря обсадните машини и се връща в Търново. След това подновява съюза си с никейците и връща Елена на съпруга й.

През 1254 година Елена става никейска императрица и ражда шест деца на императора - пет дъщери и един син - престолонаследника Йоан IV Ласкарис.

Автор: Албена Иванова