През 1913 година Блгария се оказва във война с всички свои съседи. В Македония нашите войски покриват фронт от Егейско море до Куманово. Гръцката армия предприема настъпление по три направления - по долината на Места, по долината на Струма и по долината на Вардар. 14-хилядният тогава град Дойран става предна линия на бойните действия . Оттук минава най-удобният път, по който големи войскови части могат да се придвижат към София. Именно затгова противникът избира Дойран за настъпление към сърцето на българската държава.
Две дивизии напредват по Дойранските възвишения, пазени само от една бригада - трета бригада на трета Балканска пехотна дивизия. Неин командир е полковник Константин Каварналиев. Той е човекът, върху когото пада тежката задача да реши съдбата на България.
Константин Каварналиев е роден на 15 февруари 1866 година в Шумен. Докато учи в Техническия отдел на Военното училище, започва Сръбско-българската война от 1885 година, където младият юнкер се отличава в сраженията при Сливница, Цариброд и Пирот. След войната Каварналиев завършва Военната академия в Белгия, специализира и в Италия. По време на Балканската война е началник-щаб на 4-та Преславска дивизия.
Във фаталната битка при Дойран, полковник Каварналиев разполата само с два непълни полка с общо 3000 войници. Гърците атакуват с 42000 бойци - на един български войник се падат 14 гръцки. Боят пламва със страшна сила на 18 юни 1913 година. Нашите войници се сражават геройски, но помощ от тила не идва. Тогава на 23 юни в боя се хвърля самият командир с думите: "Аз на грък гръб е давам". Той се бие геройски на първия боен ред наравно с войниците си. Заразени от саможертвата му, войниците се втурват напред. Противникът е отбит, а позицията - удържана. Гърците се отказват от настъпление към България.
По време на сражението полковник Каварналиев е ранен в крака, но въпреки това не напуска бойното поле. Оказва се обаче, че куршумът е засегнал важна артерия и няколко часа по-късно смелият командир умира от загуба на кръв. Посмъртно е произведен генерал-майор.
Подвигът на полковник Константин Каварналиев не само спасява България, но и вдъхновява през 1918 година Девета Плевенска дивизия, водена от генерал Вазов, която отново при Дойран, сама разгромява седем вражески дивизии и не допуска пробив.
Българските войници издигат паметник лобното място на генерал Каварналиев, където лежат и костите на повечето от неговите войници. За съжаление този паметник споделя съдбата на други около 500 войнишни и офицерски гробове в Македония, които са варварски разрушени и осквернени. През 70-те години на миналия век сърбомани взривяват с бомби и паметника на генерал Каварналиев. На мястото остават само каменни късове и голяма зейнала дупка.
Миналата година, със средства на сдружение "Плиска" с председател министър Божидар Димитров, бе изработено копие на паметника на генерала. Той е издигнат в родния град на Каварналиев - Шумен. Паметникът бе официално открит на 29 ноември от президента Георги Първанов.