Дирижабълът Хинденбург

Първият полет на дирижабъла Хинденбург е на 4 март 1936 година. Той е построен същата година от фирмата на Фердинанд граф фон Цепелин. и е най-големият пътнически летателен съд от този вид. Наречен е на президента на Германия Паул фон Хинденбург. И

Първият полет на дирижабъла Хинденбург е на 4 март 1936 година. Той е построен същата година от фирмата на Фердинанд граф фон Цепелин. и е най-големият

пътнически летателен съд от този вид. Наречен е на президента на Германия Паул фон Хинденбург. Има бордови номер LZ 129.

Дирижабълът има най-големия до този момент диаметър - 41 м, дължина 245 м, полезен товар 90 т, максимална скорост при попътен вятър 150 км/ч, съоръжен е

с 4 дизелови двигатели Даймлер с мощност 1100 к.с., а максималното разстояние за прелитане без зареждане е 15 000 км.

Хинденбург започва редовни пътнически полети през май 1936 година, като за една година извършва 37 рейса над Атлантическия океан, прелита многократно до САЩ и Рио де Жанейро, превозва над 3000 пътника. Най-краткото прелитане е за 43 часа.

Пътуването било много комфортно. В дирижабъла имало двуместни каюти с душ-кабини, ресторант с кухня и салон с олекотен алуминиев роял. Пушенето обаче било забранено и при качването от пътниците се взимали всички цигари, кибирти и всичко, което би могло да предизвика пожар. А членовете на екипажа носели специални антистатични дрехи и обувки с изолирани подметки.

На 5 май 1937 година Хинденбург излита от Германия за Ню Йорк. На борда му има 36 пътника, 14 стюардеси, 22-ма механици и 25 летци. Товарът се състои от 900 куфара. Капитанът на цепелина е ветеран от Първата световна война , опитният пилот Макс Прус. След 77-часов полет на 6 май дирижабълът достига Ню Йорк. Хинденбург прави обиколка над града, отправя се към базата за кацане и кръжи над града, като чака разрешение. Когато към 19 ч. получава резрешението, дирижабълът се снижава до 180 м. От задната му част обаче изтича водород, задницата натежава . Пилотите не се сещат, че тов може да е причинено от теч. Влажността на въздуха и скоростта на движение са наелектризирали дирижабъла и когато спуснатите въжета са хванати от хората долу, поради контакта на въжето със земята, зарядът се осввобождава с електрическа искра в металната рамка. Водородът изтичащ от сектор 4 на машната избухва. Капитанът с риск за живота си успява частично да овладее машината и спуска бавно дирижабъла на земята. Това дава възможност на по-голямата част от намиращите се на борда да оцелеят, изскачайки от прозорците. От намиращите се на борда 97 пътици и екпаж се спасяват 62-ма. Останките от дирижабъла след катастрофата са изпратени в Германия за експертиза.

През 1938 година в Германия отново е построен голям дирижабъл, кръстен Граф Цепелин, но той никога не полита с пътници, тъй като използването на водород за пълнене е забранено.

Автор: Албена Иванова