Старият български химн "Шуми Марица" е написан от Никола Живков, родом от Търново. Той е бил революционер, читалищен деец и главен учител във Велес по време на турското робство. Негов учител пък е бил Петко Славейков.
"Шуми Марица" е написана през 1876 година, когато четата на Филип Тотю пътува към Сърбия, за да се сражава срещу турците. Наричала се е още Черняев марш, защото ген. Черняев е бил главнокомандващ на войските срещу Турция. Опълченците на Шипка също пеят "Шуми Марица" . Истината е обаче, че сърбите първи чуват тази песен 10 години по-рано, когато български доброволци се включват в битките на западната ни съседка срещу Турция. А след това поборниците започват да я пеят и тук и песента се разпространява мигновено.
Академик Кауфман изследва историята на песента с години. Мелодията е част от немски военен марш. Оригиналният немски текст е по-скоро развлекателен, но това не пречи на българите да печелят десетки битки именно с този марш. Когато се командва "Атака", засвирва "Шуми Марица" и войниците се хвърлят в бой.
Истинското бойно кръщение на песента е именно на Шипка. Когато в решителните боеве руснаците не могат да удържат позиции, започва отстъпление, а назад тръгват и опълченците, руският майор Чиляев запява "Шуми Марица". Дочули песента, българите спират, тръгват в последна битка на нож срещу турските войски и отблъскват атаката.
Песента става първият български химн. И въпреки, че много от нас свързват марша "Шуми Марица" единствено с това, че е бил химн на Царство България, историята на тази песен е много по-стара. Химнът претърпява няколко варианта, като остава последната редакция на текста от Иван Вазов през 1912 година. С този химн България постига едни от най-големите победи в своята история. Този славен български национален химн е отменен след 9 септември 1944 година от комунистическата власт в България.