Наш шпионин в турската полиция разкрил пъкления план на териристи за убийството на руския император Николай II, което било замислено да стане по време на посещението му в София по повод официалното освещаване на катедралния храм "Св. Александър Невски".
През 1912 година се навършили 25 години от възкачването на цар Фердинанд на българския престол. Това било повод кръстникът на престолонаследника княз Борис, Николай II, да дойде в София. Предвидено било и официално освещаване на катедралния храм.
В турската столица разбрали за тържествата в София и решили да планират убийството на двамата царе в софийския храм. В основата на заговора били двама турски министри - на вътрешните работи и образованието. Намерени били и изпълнители на плана - българи.
Това били солунските анархисти Владимир Попнайденов, Иван Икюлев, Милан Манолев, Владо Чолаков, Панчо Йосифов и Христо Иванов.
Техническото ръководство на атентата поел Исмаил Хакъ бей, който бил сътрудник на турските секретни служби и българин по произход. Българското му име било Георги Парталев. Той работел тайно за младата ни държава, но в София за това знаели съвсем малко хора.
През май 1912 година, атентаторите с два куфара бомби заминали с кораб за Варна. По предварителни сведения императорът заедно със съпругата си Александра и свитата си трябвало да дойде с кроаб в морския град и оттам с влак да замине за тържествата в София.
Планът на атентаторите имал два варианта. Според първия, мощен експлозив трябвало да се заложи във варненското пристанище и да умъртви императора, цар Фердинанд, както и почти цялото българско правителство. Вторият предвиждал бомбите да избухнат в купола на "Св. Александър Невски" по време на церемонията по освещаването.
Георги Парталев обаче разказал на българския посланик в Турция Михаил Сарафов какво се замисля. Българската полиция се задействала и във влака, на път за София, били арестувани Икюлев и Попнайденов, а на засада пред турското консулство във Варна попаднали останалите четирима терористи. Полицията открила огън, но в суматохата атентаторите успели да избягат. А като разбрали, че заговорът им е разкрит, те се пръснали в различни посоки. Двама се върнали в Турция, един избягал в трънско село, но Милан Манолев успял да пренесе двата куфара с бомбите до София и да ги скрие.
Заради сложната политическа обстановка посещението на руския император пропаднало, а освещаването на катедралния храм било отложено. Бомбите обаче не пропаднали. С тях бил извършен атентат в Градското казино в София три години по-късно.
Автор: Албена Иванова
През 1912 година се навършили 25 години от възкачването на цар Фердинанд на българския престол. Това било повод кръстникът на престолонаследника княз Борис, Николай II, да дойде в София. Предвидено било и официално освещаване на катедралния храм.
В турската столица разбрали за тържествата в София и решили да планират убийството на двамата царе в софийския храм. В основата на заговора били двама турски министри - на вътрешните работи и образованието. Намерени били и изпълнители на плана - българи.
Това били солунските анархисти Владимир Попнайденов, Иван Икюлев, Милан Манолев, Владо Чолаков, Панчо Йосифов и Христо Иванов.
Техническото ръководство на атентата поел Исмаил Хакъ бей, който бил сътрудник на турските секретни служби и българин по произход. Българското му име било Георги Парталев. Той работел тайно за младата ни държава, но в София за това знаели съвсем малко хора.
През май 1912 година, атентаторите с два куфара бомби заминали с кораб за Варна. По предварителни сведения императорът заедно със съпругата си Александра и свитата си трябвало да дойде с кроаб в морския град и оттам с влак да замине за тържествата в София.
Планът на атентаторите имал два варианта. Според първия, мощен експлозив трябвало да се заложи във варненското пристанище и да умъртви императора, цар Фердинанд, както и почти цялото българско правителство. Вторият предвиждал бомбите да избухнат в купола на "Св. Александър Невски" по време на церемонията по освещаването.
Георги Парталев обаче разказал на българския посланик в Турция Михаил Сарафов какво се замисля. Българската полиция се задействала и във влака, на път за София, били арестувани Икюлев и Попнайденов, а на засада пред турското консулство във Варна попаднали останалите четирима терористи. Полицията открила огън, но в суматохата атентаторите успели да избягат. А като разбрали, че заговорът им е разкрит, те се пръснали в различни посоки. Двама се върнали в Турция, един избягал в трънско село, но Милан Манолев успял да пренесе двата куфара с бомбите до София и да ги скрие.
Заради сложната политическа обстановка посещението на руския император пропаднало, а освещаването на катедралния храм било отложено. Бомбите обаче не пропаднали. С тях бил извършен атентат в Градското казино в София три години по-късно.