Преслав, изграден от цар Симеон върху стара крепост на хан Омуртаг, се превръща в най-бляскавият град на Балканския полуостров през 9 в., наред с Адрианопол и Константинопол. Пълен апогей градът достига при цар Петър I . Арабите го наричали Мигали Барасклафа. На старобългарски език името означавало многославен, превъзнасян.
Когато градът е превзет от император Йоан Цимисхий през Х век, той толкова бил прехласнат от красотата му , че не го разрушава. Императорът го нарекъл Йоанопол и решил да го направи своя лятна резиденция, но скоро бил убит.
Преслав останал важен център дори и когато Търново става новата столица на България.
Когато страната пада под османска влас, територията, на която е бил градът е прекопавана и разоравана многократно от турците, които търсели съкровищата на българските царе. Пагубно било разрушаването на дворците и зидовете, откъдето бил взиман строителен материал за изграждане на къщи в Шумен, а варовиковите блокове били раздробявани за получаване на вар.
Турското име на Преслав било Ески Стамбуал /Старият Истанбул/, което говори за размерите и великолепието, което турците са заварили там. Градът е бил ограден от мощна крепостна стена. Вътрешният град и българският царски двор били пълно копие на
Константинополския. Симеон дори бил обвинен в плагиатство и че е откраднал византийските идеи, докато учил в Магнаурската школа.
През 907 г. в Преслав била построена златна църква, която нямала аналог в целия християнски свят по своята изящност и форма. Църквата била кръгла и имала сложен архитектуран план. За купола били използвани стотици кюлчета злато. Дори куполът на "Света София" в Константинопол не бил златен.
Отвътре църквата била украсена с мрамор, златни мозайки и икони. Смята се, че златната църква е построена от цар Симеон в памет на неговия баща - княз Борис I . Допуска се дори, че князът бил погребан там. Във вътрешния град имало много други църкви, но Златната била ненадмината по великолепие.
Самият Симеон пък заповядвал неговият лик да бъде изрисуван на стенописи и мозайки, разпозложени по стените на официалните сгради.
Автор: Албена Иванова
Когато градът е превзет от император Йоан Цимисхий през Х век, той толкова бил прехласнат от красотата му , че не го разрушава. Императорът го нарекъл Йоанопол и решил да го направи своя лятна резиденция, но скоро бил убит.
Преслав останал важен център дори и когато Търново става новата столица на България.
Когато страната пада под османска влас, територията, на която е бил градът е прекопавана и разоравана многократно от турците, които търсели съкровищата на българските царе. Пагубно било разрушаването на дворците и зидовете, откъдето бил взиман строителен материал за изграждане на къщи в Шумен, а варовиковите блокове били раздробявани за получаване на вар.
Турското име на Преслав било Ески Стамбуал /Старият Истанбул/, което говори за размерите и великолепието, което турците са заварили там. Градът е бил ограден от мощна крепостна стена. Вътрешният град и българският царски двор били пълно копие на
Константинополския. Симеон дори бил обвинен в плагиатство и че е откраднал византийските идеи, докато учил в Магнаурската школа.
През 907 г. в Преслав била построена златна църква, която нямала аналог в целия християнски свят по своята изящност и форма. Църквата била кръгла и имала сложен архитектуран план. За купола били използвани стотици кюлчета злато. Дори куполът на "Света София" в Константинопол не бил златен.
Отвътре църквата била украсена с мрамор, златни мозайки и икони. Смята се, че златната църква е построена от цар Симеон в памет на неговия баща - княз Борис I . Допуска се дори, че князът бил погребан там. Във вътрешния град имало много други църкви, но Златната била ненадмината по великолепие.
Самият Симеон пък заповядвал неговият лик да бъде изрисуван на стенописи и мозайки, разпозложени по стените на официалните сгради.