Константин-Кирил Философ

Константин-Кирил Философ, заедно с брат си Методий,  е създателят на първата славянската азбука.    Роден е  през   827  в Солун. Братята владеят на високо ниво старобългарски. гръцки и латински език. 

Константин-Кирил Философ, заедно с брат си Методий,  е създателят на първата славянската азбука.   

Роден е  през   827  в Солун. Братята владеят на високо ниво старобългарски. гръцки и латински език. 

 Дългогодишният съратник на Константин-Кирил и негов ученик - Климент Охридски  пише в съставеното от него Кратко житие на просветителя, че Константин-Кирил е българин.  В същото житие е отразено, че в двореца на хазарския  каган Константин-Кирил заявява, че не произхожда от византийско семейство, а дядо му е бил сред приближените първенци на чуждестранен  "цар" , че този дядо е избягал в чужбина, където и Константин-Кирил е роден. Тъй като по това време няма друга гръцка държава извън Византия и от всички славяни само българите имат цар, следва да се заключи, че братята са потомци от второ поколение на изгнаническо, славянобългарско, високопоставено семейство, което някога е принадлежало към двора на български цар, емигрирало във Византия в 8  век  и според установената имперска практика почетено с подобаващи титли и сан. Историческите документи посочват, че братята са българи живеещи във Византия, нещо съвсем обикновено  по време на Средновековието.

Бащата умира рано и децата минават под покровителството на великия логотед (имперският примиер министър) Теоктист, който е много близък на семейството и е втората личност след владетеля в Империята.  През 843  година запознат с големите качества на Кирил логотета го кани в Констанатинопол  и го записва в прочутата Магнаурска школа. На брат му Методий Теоктист помага да получи поста управител на административна област, населена предимно със славяни.

Константин-Кирил отрано, още при първоначалното си образование, в Солун показва удивителни способности и наклонности към филкософията и поезиятя. Вероятно тогава написва и първото си литературно произведение.  Последвано от още едно произведение – “Соломонова молитва".

Константин-Кирил освен науките владее на високо ниво старобългарски, гръцки, латиански и еврейски,  ползва сирийски и арабски,   вероятно придобива познания и по хазарски, персийяки, немски и др.  езици. 

След завършването на Магнаурската школа вероятно някъде около 846 г.  той става хартофилакс - поверена му е патриаршеската библиотека в катедралата Света София,  изключително висок пост в онова време, още повече като се има предвид, че е бил едва на двайсетина години. По-късно е назначен за преподавател по философия в Магнаурската школа, където получава почетното прозвище "философ".

През своя живот Константин-Кирил е натоварен с няколко  дипломатически мисии   при аланите, при хазарите, в Сирия, но  Великоморавската мисия е тази, с която Константин-Кирил и брат му Методий остават в историята. През 862 г.  двамата братя по поръка на Императора и по искане на великоморавския княз Ростислав  са натоварени да укрепят християнството, като го разпространяват на славянски език във Великоморавия  Те се установяват в столицата Велеград, създават там духовно училище, обучават бъдещите славянски свещеници, превеждат богослужебни книги и проповядват на разбираем за хората език. Поставя се началото на славянската литургическа служба.

Последната и най-отговорна и тежка мисия на светите равноапостоли е мисията в Рим.  Тя започва  867 г.  и продължава над 14 месеца.В Рим  Философът успява да прояви във висша степен своето дипломатическо и богословско изкуство и наред с постигането на другите задачи, поставени му от императора, постига каноничното утвърждаване на славянската азбука  и болослуженивто на славанобългарски език  не само от източните патриарси, но и от Папата. Тук Константин станал съветник на папа Адриан II и двамата братя увенчат делото на живота си с най-големия личен и най-важен за общославянската култура успех: на тържествен обред в голямата базилика Санта Мария Маджоре, недалеч от папския дворец , папа Адриан II признава за равнопоставен на гръцкия и латинския и славянобългарския език и освещава литургичните книги, написани на него с новата азбука - глагаолицата.  В Рим се отслужват литургии  на славянобългарски език. В 868 г. лично папата и най-висшите му прелати ръкополагат за свещеници славяните - ученици на двамата братя, доведени от тях в Рим.  При славянското богуслужение единственият компромис, който тогава се допускал е, че по настояване на папата в храмовете Евангелието и Апостолът трябвало да се четат най-напред на латински език. Много столетия след това, никой не е успял да постигне подобен успех.

Методий е ръкоположен в Рим като архиепископ на Панония и Моравия , с правото да управлява напълно самостоятелено духовния живот на тези области, без намесата на немското духовенство, като  се подчинява пряко на светия престол в Рим.

В Рим  Константин-Кирил  Философ завършва последния си труд "Написание на правата вяра"  , но изтощен от тежките пътувания и противоборства заболява. Малко преди смъртта си той приема "великата монашеска схима " с име Кирил, с което остава като светец в историята както на Православната, така и на Римо-католическата църква. Славянският равноапостол умира  в Рим на 14 февруари 869 г.  Той е погребан в криптата на базиликата Сан Клементе в Рим.

И тук идва един от най-важните спорни въпроси. Каква азбука измисля Константин-Кирил и кога точно става това?  Съгласно една от теориите, Константин-Кирил с помощта на брат си Методий още през 855 г.  в манастира "Свети Полихрон"  в Мала Азия създава глаголицата за нуждите на Брегалнишката мисия. Кирилицата пък се счита дело на ученика на братята - Климент Охридски. Според други учени, Константин-Кирил Философ е създателят на кирилицата /855 г./, а глаголицата е творение на преследваните Кирило-Методиеви ученици. Господстващо сред учените обаче е разбирането, че още през 855 г. в манастира "Полихрон" Константин-Кирил и Методий започват подготовката по създаването на графична система, отразяваща точно особеностите на славянския език, който те познават - старобългарския, и това е глаголицата, като окончателно я завършват през 862-863 г. Глаголицата е ново писмо, непознато като цяло. Тя съдържа опита на народите, почерпен от Константин-Кирил от наблюдение на познатите му буквени системи, но начертанията на буквите са оригинални и подчинени на обща цел. Всички са оформени в един стил, в който основните елементи са кръстът, триъгълникът и кръгчето. Кръстът е символ на християнството  изобщо. Триъгълникът е символ на Светата Троица, а кръгът отразява безкрайността, вечността на божеството. То, явило се в три образа - Бог,  Син и Дух, няма начало, нито край. Така глаголицата с тези три основни знака-символи се явява своеобразна възхвала на Бога, който дарява всичко на хората.

Опазването и разпространението на славянската писменост е плод на усилията  на кирило-методиевите ученици, намерили в България закрила от гоненията на немските духовници. Не е случайна тезата, че някои от тях най-вероятно са българи от Мизия и Македония, напълно възможно от семейства на българската аристокрация живееща в страната или извън нея. Тяхната съдба е следена от двора и при гоненията той не остава безразличен и именно в България, те намират защита и всестранна държавна подкрепа, довела до успешен завършек  на делото на светите братя.

Автор: Албена Иванова