През 1894 година с лондонския театър "Авеню" се състояла премиерата на новата пиеса "Оръжията и човекът", от известния ирландски драматург Джордж Бърнард Шоу. Тя била посрещната добре от британската публика, но в София, години след това, само споменаването на името на Шоу предизвиквало бурни неприязнени реакции. Тук бързо се разчуло, че Шоу е написал антибългарска пиеса, в която осмива, подиграва и даже обижда населението на новоосвободената балканска държава.
Известен с безпардонния си език, ирландецът сипел остроумия из лондонските салони и се радвал за изключителна полулярност.
Сюжетът на пиесата "Оръжията и човекът" бил прост. Действието се развивало през 1885 година в малък български град край Драгоманския проход. Българите току-що са победили сръбските войски край Сливница. Заслуга за победата има годеникът на българката Райна Петкова - Сергиос. Райна се гордее с подвига на годеника си. Ненадейно в живота й нахлува белгиецът капитан Блънчли, швейцарски наемник на служба в сръбската армия.
Приятели посъветвали Бърнард Шоу, героите в пиесата да са българи. Без да му мигне окото, бъдещият носител на Нобелова награда за литература /1925 г./ направил доста ироничен разказ за криворазбраната балканска цивилизация от края на19-ти век. Наред с леките закачки и иронични забележки за българския манталитет и напъните на нашенците за европеизиране, Шоу си направил и някои доста солени шеги с поданиците на княз Фердинанд. В пиесата можело да се чуят обидни проникновения като: "българите с добра репутация си мият ръцете почти всеки ден", "ходят всяка година до Букурещ за оперния сезон" и "знаят произхода си отпреди цели двайсет години".
В годините преди и след Първата световна война, пиесата се играела на почти всички европейски сцени. Това ядосвало най-много българските студенти в Берлин и Виена. Те протестирали с гневни писма до драматурга и вестниците. В театрите на Виена и Берлин нашите младежи освиркали представленията и на друга пиеса на Шоу - "Андрокъл и лъвът". Нобелистът обвинил българите, че са оперирани от чувство за хумор. Протестите се подхранвали и от българската общественост. Върху пиесата десетилетия наред тегнела неписана забрана да се поставя на българска сцена.
Автор: Албена Иванова
Известен с безпардонния си език, ирландецът сипел остроумия из лондонските салони и се радвал за изключителна полулярност.
Сюжетът на пиесата "Оръжията и човекът" бил прост. Действието се развивало през 1885 година в малък български град край Драгоманския проход. Българите току-що са победили сръбските войски край Сливница. Заслуга за победата има годеникът на българката Райна Петкова - Сергиос. Райна се гордее с подвига на годеника си. Ненадейно в живота й нахлува белгиецът капитан Блънчли, швейцарски наемник на служба в сръбската армия.
Приятели посъветвали Бърнард Шоу, героите в пиесата да са българи. Без да му мигне окото, бъдещият носител на Нобелова награда за литература /1925 г./ направил доста ироничен разказ за криворазбраната балканска цивилизация от края на19-ти век. Наред с леките закачки и иронични забележки за българския манталитет и напъните на нашенците за европеизиране, Шоу си направил и някои доста солени шеги с поданиците на княз Фердинанд. В пиесата можело да се чуят обидни проникновения като: "българите с добра репутация си мият ръцете почти всеки ден", "ходят всяка година до Букурещ за оперния сезон" и "знаят произхода си отпреди цели двайсет години".
В годините преди и след Първата световна война, пиесата се играела на почти всички европейски сцени. Това ядосвало най-много българските студенти в Берлин и Виена. Те протестирали с гневни писма до драматурга и вестниците. В театрите на Виена и Берлин нашите младежи освиркали представленията и на друга пиеса на Шоу - "Андрокъл и лъвът". Нобелистът обвинил българите, че са оперирани от чувство за хумор. Протестите се подхранвали и от българската общественост. Върху пиесата десетилетия наред тегнела неписана забрана да се поставя на българска сцена.