- 1912 г. - Шведският писател Алфред Йенсен номинира Пенчо Славейков за Нобелова награда за литература
-1943 г. - Втората световна война: Армията на фелдмаршал Фридрих Паулус капитулира край Сталинград
- 1948 г. - Индийският пацифист и духовен водач Махатма Ганди е убит в Длхи от религиозен фанатик
- 1972 г. - Кървава неделя: Войници на Обединеното кралство убиват 14 цивилни граждани, демонстриращи за човешки права в Северна Ирландия
- 2003 г. - Белгия официално узаконява еднополовите бракове
- 2007 г. - Мicrosoft пуска следващата си операционна система - Windows Vista
На днешния ден са родени:
- Атанас Буров - български банкер и политик . Той е сред ръководителите на народната партия, а по-късно на умереното крило на Демократическия сговор. Буров е народен представител в X (1899-1900), XI (1901), XV (1911-1913), XVII (1914-1919), XVIII (1919-1920), XIX (1920-1923), XX (1923-1927), XXII (1927-1931) и XXIII (1931-1934) Обикновено народно събрание и в V (1911) Велико народно събрание.
Атанас Буров е роден в Горна Оряховица на 30 януари 1875 г. . Учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово. Завършва прави и икономика в Сорбоната в Париж през 1903 . След това учи в Швейцария и Англия. След завръщането си в България ръководи строителството на железопътната линия София-Кюстендил и участва в управлението на редица предприятия - минното Българско акционерно дружество "Бъдаще", Българска търговска банка, Застрахователно дружество България, Акционерно дружество Бяло море и други. Участва като доброволец в Балканските войни и Първата световна война.
Като активен деятел на Народната партия Атанас Буров е министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Стоян Данев и Александър Стамболийски. Той е министър на външните работи и изповеданията в трите правителства на Ляпчев, а през 1944 е министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев, образувано като последен опит да се предотврати нападението на Съветския съюз срещу България.
След Деветосептемврийския преврат Буров е осъден на една година затвор от т.нар. Народен съд. След освобождаването си той се присъединява към опозицията срещу комунистическото правителство. През 1947 се обявява срещу смъртната присъда на Никола Петков и е интерниран , а за известно време е изпратен и в концентрационния лагер край Дулово. През 1950 г. е арестуван и две години по-късно е осъден на 20 години затвор. Излежава присъдата си в Шумен и Пазарджик , където умира на 15 май 1954 г. През 2000 г . Атанас Буров г. е обявен за почетен гражданин на родния си град Горна Оряховица.
- Франклин Делано Рузвелт, 32–я Президент на САЩ е роден на 30 януари 1882 г. Имал е най – дългия мандат и е единственият президент, който е избиран повече от два пъти за тази длъжност. Той е една от основните фигури в историята на 20-ти век. Роден в богатство и привилегии, преодолявайки болест, която го прави инвалид, застава начело като движеща сила на реформите. Неговите приятели и семейство го наричат Франк. В обществото е познат най–често като ФДР. Той е един от най–популярните американски президенти, води страната и нацията по време на Голямата депресия и Втората световна война.
на 39-годишна възраст, по време на почивка в Кемпоболо Айланд, Ню Брънсуик, Рузвелт е повален от полиомиелит. Резултатът е, че той е напълно парализиран от кръста на долу. Първоначално мускулите на корема му и тези на гърба са засегнати също, но те се възстановяват. Така той е можел да стои седнал, а с помощта на шини на краката и да се изправя, но не можел да ходи. За разлика от другите форми на параплегия вътрешните му органи, пикочния мехур и сексуалните му функции не са засегнати.
Въпреки че парализата предизвикана от полиомиелит няма лечение ( и все още няма, макар че болестта се среща много рядко в развитите страни/, до края на живота си Рузвелт отказва да повярва, че е парализиран завинаги. Изпробва голям брой терапии, но никоя няма ефект. Въпреки това той е убеден в ползата от хидротерапията и през 1926 година купува имението Уорм Спрингс в Джорджия , където основава хидротерапевтичен център за лечение на пациенти с полиомиелит, който съществува и до днес. Той прекарва много време там през 20–те години на миналия век, а и като опит да избяга от майка си, която се опитва да си възстанови контрола над живота му след настъпването на болестта.
По това време медиите имат значително по–малко достъп до личния живот на публичните фигури и Рузвелт успява да убеди мнозина, че състоянието му се подобрява, което според него е било решаващо, ако се кандидатира за избираема длъжност. Укрепвайки бедрата и стъпалата си с железни протези, той успешно се научава да ходи на кратки разстояния чрез завъртане на торса си и с помощта на бастун. В личния си живот използва инвалиден стол, но е внимавал никога да не бъде виждан в него на публични събития, макар и понякога да е виждан на такива събития с патерици. Той обикновено се е появявал пред обществото изправен, като е бил поддържан от едната страна от помощник или от някой от синовете му. Въпреки известената му неприязън да бъде виждан в инвалидна количка, такава негова статуя е поставена в Мемориала на Франклин Делано Рузвелт във Вашингтон.
- Цар Борис III - български цар, роден на този ден през 1894 г.
Пълното му име е Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски. . През Балканските и (1912-1913 г.) и Първата световна война участва като офицер за свръзки по фронтовете в Действащата армия.
След провала на режима, установен с преврата от 19 май 1934 г. , царят извършва контрапреврат през януари 1935 г, като възстановява действието на Търновската конституция, но не и забранените след преврата политически партии. Страната е управлявана с форма на парламентарен мажоритаризъм, контролиран от него. Въпреки това се провеждат парламентарни избори и съществува легална правителствена опозиция. В изборите през 1938 г. за първи път са дадени избирателни права на жените в България.
След началото на Втората световна война Борис III насочва България към сътрудничество с оста Рим-Берлин-Токио , с цел ревизия на несправедливия Ньойски мирен договор . С помощта на Берлин и Москва, София успява да си върне Южна Добруджа Борис III отклонява съветските предложения за сключване на договор за мир и дружба, които биха поставили страната в зависимо положение. През януари 1941 г. обаче той и правителството на проф. Богдан Филов се съгласяват България да се присъедини към Тристранния Пакт, като обаче ловко използват пакта Рибентроп-Молотов , за да получат одобрението на СССР за това.
През март-април 1941 г. нацистките войски атакуват Югославия и Гърция от българска територия, с което де факто и България става съвоюваща страна. След края на бойните действия България получава възможността да администрира до края на войната населените предимно с етнически българи Западни покрайнини, Вардарска Македония и Беломорска Тракия . Цар Борис III е наричан Цар Обединител.
Цар Борис III умира след кратко боледуване на 29 август 1943 г. , скоро след като се връща от визита при Хитлер. Слухове за смъртта му казват, че е отровен по нареждане на Хитлер или от руснаците, но доказателства за това така и не са намерени. След няколкодневно поклонение, траурното шествие на 5 септември достига от катедралата "Св. Александър Невски" до Рилския манастир , където е погребан в манастирската църква. През 1946 останките му са ексхумирани и осквернени по нареждане на комунистическите управници и тялото му е препогребано в малък параклис в парка на двореца "Врана". На следната година той е взривен по заповед на Георги Димитров и Васил Коларов . Днес е запазено само сърцето на монарха, което се намира на мястото на възстановения гроб в Рилския манастир.
- Димитър Иванов Бербатов е роден през 1981 г. Той е централен нападател на Манчестър Юнайтед от 2008 година насам. На 28-годишна възраст надминава постижението на Христо Бобнев от 47 гола за националния отбор на България и съответно се превръща в рекордьор по брой отбелязани голове за него. Избиран шест пъти за Футболист N 1 , друг рекорд в българския футбол. Капитан на националния отбор.
На днешния ден е починал:
- Светослав Рьорих - руски художник. Награждаван е за големия принос в културата на Русия, своята втора родина Индия и в България , където по думите му „не се чувства гостенин”.През 1925 г. година организира първите си самостоятелни изложби в САЩ и бързо се утвърждава като художник-портретист. Малко по-късно заедно с родителите си заминава за Индия. Там изучава изкуството на народите от Изтока и народната медицина. От 1930 до 1945 г. участва в работата на Хималайския институт за научни изследвания “Урусвати”, като ръководи изследванията на Биохимичната лаборатория по ботаника, тибетска и индийска фармакопея.
През 1960 г. организира големи самостоятелни изложби в Делхи, Москва и Ленинград. Получава най-високата награда на Индия – Орден на Лотоса. От 1974 до към 1987 година организира пътувания и изложби в различни градове на Съветския съюз, Индия, България и др.
Светослав Рьорих посещава България неколкократно във връзка с откриването на неговата и на Николай Рьорих изложби в различни градове на страната. Светослав Рьорих е съинициатор на започнатите от Людмила Живкова национални програми за естетическо възпитание и международната детска асамблея „Знаме на Мира“. Впечатлен от начинанията на Комитета за култура ръководен от Людмила Живкова, той подарява на България над 400 картини на Николай Рьорих и свои собствени картини. Те се намират в Националната галерия за чуждестранно изкуство .
Светослав Рьорих подготвя създаването на център "Рьорих" в България, но внезапната смърт на Людмила Живкова през 1981 г. прекъсва това начинание. През 1981 Светослав Рьорих е награден с най-високи български ордени във връзка с 1300-годишнината на България и за изключителен принос към изкуството и културата и укрепването на дружбата и сътрудничеството между България и Индия. Избран е за почетен академик на Националната художествена академия в България, след което е избран за академик и в Русия. Предава на Русия 288 картини на Николай Рьорих, които днес се намират в музея на Изтока в Москва.
През 1987 г. на среща със съветския лидер Михаил Горбачов е постигнато съгласие да се спре идеологическото преследване на философско-социалната система на семейство Рьорих (Агни Йога) и създаване на музей на Николай Рьорих в Русия.
През 1993 г. , на 30 януари Светослав Рьорих завършва земните си дни в град Бангалор, Индия.