Евтимий Търновски е сред най-великите българи и личности от Средновековието , най-известният патриарх на България и последният от Второто българско царство.
Повечето сведения за живота му са от текстове на негови ученици и последователи. Основен сред тях е "Похвално слово за Евтимий" от Григорий Цамблак.
Евтимий е роден около 1320–1330 г. и според някои произхожда от знатният род Цамблаковци. Учи в търновски манастири и приема монашески сан. Привлечен от славата на Теодосий Търновски около 1350 г. постъпва в Килифаревския манастир. Теодосий го определя за свой пръв помощник и през 1363 г. двамата заминават заедно за Цариград, където скоро след това Теодосий умира.
Евтимий постъпва в манастира Студион , по-късно византийският император Йоан V Палеолог го изпраща на заточение на остров Лемнос , а след освобождаването си Евтимий се връща в българския Зографски манастир в Атон.
Към 1371 г. Евтимий се връща в България и основава манастира „Света Троица“ край Търново. Там поставя основите на Търновската кножовна школа. Той установява правила за правопис и поправя чрез сравнение с гръцки текстове изопачените български църковни книги. Тези коригирани текстове се превръщат в образци за православните църкви в България, Сърбия, Румъния и Русия, използващи църковнославянски език.
През 1375 г. , след смъртта на българския патриарх Йоаникий II , Евтимий е избран за негов наследник. Патриархът получава известност в целия православен свят и много митрополити и игумени се обръщат към него за тълкуване на богословски и църковни въпроси.
Известни са 15 съчинения на патриарх Евтимий — литургични книги, похвални слова, жития и послания. Навярно много от трудовете му са били унищожени или все още не са открити. Негови последователи в книжовното дело са Киприан , Григорий Цамблак, Константин Костенечки и Йоасаф Бдински. .
През пролетта на 1393 г. султан Баязид І стоварва огромна войска пред Търново и го подлага на продължителна обсада. Иван Шишман тогава не е в града и патриарх Евтимий ръководи защитата му. Смята се, че градът издържа тримесечна обсада, но на 17 юли 1393 г. турците превземат столицата с щурм.
Според Григорий Цамблак църквите са превърнати в джамии, а свещениците са изгонени. 110 видни търновски граждани и боляри са убити, но патриарх Евтимий е помилван и изпратен на заточение в областта Македония (днешна Тракия), вероятно в Бачковския манастир . Предполага се, че е починал там в периода от 1402 до 1404 г. . Оттогава Търновската патриаршия престава да съществува, българската църква губи независимостта си и е подчинена на Константинополската патриаршия.
Патриарх Евтимий е канонизиран за светец и паметта му се почита в един и същи ден с паметта на Св. Евтимий Велики - 20 януари.
Автор: Албена Иванова
Повечето сведения за живота му са от текстове на негови ученици и последователи. Основен сред тях е "Похвално слово за Евтимий" от Григорий Цамблак.
Евтимий е роден около 1320–1330 г. и според някои произхожда от знатният род Цамблаковци. Учи в търновски манастири и приема монашески сан. Привлечен от славата на Теодосий Търновски около 1350 г. постъпва в Килифаревския манастир. Теодосий го определя за свой пръв помощник и през 1363 г. двамата заминават заедно за Цариград, където скоро след това Теодосий умира.
Евтимий постъпва в манастира Студион , по-късно византийският император Йоан V Палеолог го изпраща на заточение на остров Лемнос , а след освобождаването си Евтимий се връща в българския Зографски манастир в Атон.
Към 1371 г. Евтимий се връща в България и основава манастира „Света Троица“ край Търново. Там поставя основите на Търновската кножовна школа. Той установява правила за правопис и поправя чрез сравнение с гръцки текстове изопачените български църковни книги. Тези коригирани текстове се превръщат в образци за православните църкви в България, Сърбия, Румъния и Русия, използващи църковнославянски език.
През 1375 г. , след смъртта на българския патриарх Йоаникий II , Евтимий е избран за негов наследник. Патриархът получава известност в целия православен свят и много митрополити и игумени се обръщат към него за тълкуване на богословски и църковни въпроси.
Известни са 15 съчинения на патриарх Евтимий — литургични книги, похвални слова, жития и послания. Навярно много от трудовете му са били унищожени или все още не са открити. Негови последователи в книжовното дело са Киприан , Григорий Цамблак, Константин Костенечки и Йоасаф Бдински. .
През пролетта на 1393 г. султан Баязид І стоварва огромна войска пред Търново и го подлага на продължителна обсада. Иван Шишман тогава не е в града и патриарх Евтимий ръководи защитата му. Смята се, че градът издържа тримесечна обсада, но на 17 юли 1393 г. турците превземат столицата с щурм.
Според Григорий Цамблак църквите са превърнати в джамии, а свещениците са изгонени. 110 видни търновски граждани и боляри са убити, но патриарх Евтимий е помилван и изпратен на заточение в областта Македония (днешна Тракия), вероятно в Бачковския манастир . Предполага се, че е починал там в периода от 1402 до 1404 г. . Оттогава Търновската патриаршия престава да съществува, българската църква губи независимостта си и е подчинена на Константинополската патриаршия.
Патриарх Евтимий е канонизиран за светец и паметта му се почита в един и същи ден с паметта на Св. Евтимий Велики - 20 януари.