21 години от емблематичната закуска с Митеран във френското посолство

През януари 1989 г. президентът Франсоа Митеран идва на държавно посещение в София. В този момент режимът на Тодор Живков изпада във все по-сериозна изолация заради провеждания Възродителен процес и заради охладняването на отн

2010-01-19 09:06:11

През януари 1989 г. президентът Франсоа Митеран идва на държавно посещение в София. В този момент режимът на Тодор Живков изпада във все по-сериозна изолация заради провеждания Възродителен процес и заради охладняването на отношението на Михаил горбачов към Живков, който не следва курса на перестройка. Наред със това задлъжнялостта на страната към западни банки става все по-тежка. Всички тези обстоятелства правят посещението на Митеран особено важно за режима.

По искане на френската страна е организирана среща с 12 български интелектуалци. Въпреки опитите за тотално игнориране и подтискане на набиращото сили дисидентско движение от страна на режима поканените са предимно водещи български дисиденти, демонстрирали по един или друг начин своята независимост.

Самата среща се състои на 19 януари 1989 във френското посолство в София под формата на работна закуска. Президентът Митеран се среща с 12 български интелектуалци. Мнозинството сред тях принадлежат към една от водещите „неформални организации“ - Клуб за подкрепа на гласността и преустройството, чиято конфронтация с режима към този момент набира сили и обединява все по-голяма група от българската интелигенция.

Българските участници са поетесата Блага Димитрова, Желю Желев - дисидент и философ, Николай Василев - философ, Радой Ралин - поет и писател, чиито остро критични сатири стават фолклор, Копринка Червенкова - журналист, академик Алексей Шелудко - физик, Стефан Продев - журналист, художникът Светлин Русев, кинорежисьорът Анжел Вагенщайн, писателите Йордан Радичков и Ивайло Петров, журналистът Барух Шамлиев.

Днес сред живите са само петима от тях.

Макар българските медии да премълчават за „закуската“ и за нея да е съобщено единствено по западните радиостанции, тя има голямо значение за развитието на българското дисидентско движение и зараждането на бъдещите „демократични“ политически сили. Среща на такова високо ниво показва както на самите дисиденти, така и на режима на Тодор Живков, че международната общност забелязва опонентите на правителството и ги приема за легитимни представители на България на международната сцена. Установяването на диалог с така подбрани личности е важен етап в очертаването на интелектуалните кръгове в България, които доминират в ранния етап от политическите промени в страната.