Роден е на 12 май 1858 г. в семейството на търговеца Атанас Хаджиниколов от Велико Търново. В семейството има още 6 деца. Един от тях приема фамилния прякор на дядо си - Паница - и всички постъпили като него.
Коста учи в класно училище "Св. Кирил". Много млад участва в подготовката на Априлското въстание. Свързва се с Иларион Драгостинов, Сава Пеев, Иваница Данчев и със съдействието на брат си, търговец в Румъния, успява да купи оръжие и да го прехвърли в Русе. След това, по съвета на Стефан Стамболов, се връща вж Търново и обикаля селата, за да пали искрата на бунта. След неуспеха на въстанието минава Дунава към Влашко и се записва в четата на Филип Тотю.
Коста Паница участва в Сръбско-турскатя война от 1876 година, където проявява храброст и е награден с орден за храброст. Същата година постъпва в Пехотното юнкерско училище в Одеса. Включва се в Българското опълчение и с предния отряд на ген. Гурко се сражава край Стара Загора и Шипка. Получва орден за храброст "Св. Георги".
От 1878 година Коста Паница е доброволец при прочистването на Родопите от турски банди, а от 1879 г. - в милицията на Източна Румелия. След това той продължава образованието си във военно училище в Петроград, завършва юридическия отдел на Николаевската академия, а от 1882 година е в Българската княжевска войска.
От 1885 г. героят от Шипка е председател на Българския македонски централен ревоюционен комитет "Искра". Целта е да се вдигне въсание в Македония, където
участват и Филип Тотю, Захари Стоянов, Герги Жеков и др.
По-късно Коста Паница се премества в Пловдив, където взема дейно участие в борбата за съединението на България и Източна Румелия, а през същата година участва и в Сръбско-българската война.
След войната Паница става постоянен член на Главния военен касационен съд в София. Отношенията му със Стефан Стамболов постепенно охладняват, защото Коста търси съмишленици и пътища за изгонване на Фердинанд от България. Заловени са две телеграми на руския посланик и майор Паница за заговор срещу Кобурга. За това
майорът е осъден на смърт. Коста Паница отказва да подпише молба за помилване, защото всичко, което е правил е на ползу роду и по зова на сърцето си. Присъдата му е изпълнена на16 юни 1890 година.
Колко ли са хората, които знаят името и историята на този голям българин?
Автор: Албена Иванова
Коста учи в класно училище "Св. Кирил". Много млад участва в подготовката на Априлското въстание. Свързва се с Иларион Драгостинов, Сава Пеев, Иваница Данчев и със съдействието на брат си, търговец в Румъния, успява да купи оръжие и да го прехвърли в Русе. След това, по съвета на Стефан Стамболов, се връща вж Търново и обикаля селата, за да пали искрата на бунта. След неуспеха на въстанието минава Дунава към Влашко и се записва в четата на Филип Тотю.
Коста Паница участва в Сръбско-турскатя война от 1876 година, където проявява храброст и е награден с орден за храброст. Същата година постъпва в Пехотното юнкерско училище в Одеса. Включва се в Българското опълчение и с предния отряд на ген. Гурко се сражава край Стара Загора и Шипка. Получва орден за храброст "Св. Георги".
От 1878 година Коста Паница е доброволец при прочистването на Родопите от турски банди, а от 1879 г. - в милицията на Източна Румелия. След това той продължава образованието си във военно училище в Петроград, завършва юридическия отдел на Николаевската академия, а от 1882 година е в Българската княжевска войска.
От 1885 г. героят от Шипка е председател на Българския македонски централен ревоюционен комитет "Искра". Целта е да се вдигне въсание в Македония, където
участват и Филип Тотю, Захари Стоянов, Герги Жеков и др.
По-късно Коста Паница се премества в Пловдив, където взема дейно участие в борбата за съединението на България и Източна Румелия, а през същата година участва и в Сръбско-българската война.
След войната Паница става постоянен член на Главния военен касационен съд в София. Отношенията му със Стефан Стамболов постепенно охладняват, защото Коста търси съмишленици и пътища за изгонване на Фердинанд от България. Заловени са две телеграми на руския посланик и майор Паница за заговор срещу Кобурга. За това
майорът е осъден на смърт. Коста Паница отказва да подпише молба за помилване, защото всичко, което е правил е на ползу роду и по зова на сърцето си. Присъдата му е изпълнена на16 юни 1890 година.
Колко ли са хората, които знаят името и историята на този голям българин?