История на фотографията и връзката му с Дявола

През 1839 година просветените уж европейци обявяват снимането на хора за богохулство. Те смятат, че  изобретението, което "някакъв французин от Париж се опитва да лансира" е дяволско дело. У нас пък се смята, че "само зографа

През 1839 година просветените уж европейци обявяват снимането на хора за богохулство. Те смятат, че  изобретението, което "някакъв французин от Париж се опитва да лансира" е дяволско дело.

У нас пък се смята, че "само зографа може да типосва на платно богоугоден образ". Всичко, което не е създадено от човешка ръка е работа на лукавия.
Свещеници заплашват от амвона със скорошна смърт и вампирясване всеки, който "се типосва на кадро". Българските католици не са по-модерни от православните. Пловдивският католически епископ направо анатемосва  всеки свой енориарш, застанал пред обектива.

В обществото мненията се разделят. За едни новото изобретение е "лукс и разкош",  а за други - "грях и дяволщина". Хората, които отивали да се снимат,  многократно се прекръствали, а после цялата махала се извървявала да види снимките.

 Художниците по това време също трудно си намирали модели, поради суеверния страх, че образът на платното "вгражда" човека, както правели  строителите с нечия сянка. А това се свързвало с неминуема смърт.

 Любопитно е това, че великият майстор Кольо Фичето не ни е оставил свой портрет по  тези причини, той категорично отказвал да се снима.
При мюсюлманите пък нямало никакви колебания  - ислямът  изрично забранявал възпроизвеждане на човешки образи.

Първо "заразата" на  фотографирането на Балканите донесли пътуващи чужденци.  Те правели снимките пред стена с опънато платно пред хотела ,  хана или двора на къщата.

Най-ранната снимка у нас направена от  пътуващ фотограф  е от 1851 година. На нея се вижда първия български оркестър, основан от унгарския емигрант Шафран - 11 шуменски младежи, между които и Добри Войников  като флейтист.

Интересно е да се знае, че въпреки  реакцията на Църквата,  един от първите  фотографи е човек в расо - монахът Хрисант Рашович от Казанлък. Той бил, прочут с майсторлъка си и посвещавал с тайните на фотографията и други мераклии.       Автор: Албена Иванова