Княз Александър Батенберг е само на 22 години, когато през април 1879 година приема българския трон по настояване на руския цар Александър II , на когото е племенник и кръщелник. Скоро след установяването си у нас, младият княз установява, че всички слуги и лакеи в двореца са руски агенти. Всъщност, конакът на софийския бейлербей, трудно може да бъде наречен дворец. Покривът тече, таваните на три от стаите са паднали, а над леглото на княза е издигнато дървено скеле, за да го пази от рушащия се гипсов таван. Мебелите за закупени набързо от фалирала виенска певица.
Въпреки, че е научен на войнишки бит, всички тези неща безпокоят храбрия участник във войната с Турция. Сандро, както близките наричат княза, е безхитростен, откровен и открит. Той е напълно безпомощен в задкулисните интриги. Скоро князът усеща зложелателството на останалите в България руснаци. Когато заминава за погребението на убития си от терористи вуйчо Александър II, Сандро въздъхва: "Моят покровител е мъртъв, сега с мен е свършено".
Новият руски император Александър III отдавна ненавижда братовчед си. Подозрителен и недоверчив, самодържецът все повече смята Батенберг за неблагодарно германско парвеню и заплаха за териториалните амбиции на Русия. Русия гледа на България като на своя губерния и открито се меси и разбунва политическия й живот. Особено я дразни княжеската особа, която е символ на суверенитета и независимостта на малката държава.
Междувременно през 1884 г. Батенберг започва да се оглежда за съпруга. Изборът му пада върху принцеса Виктория Пруска, внучка на кралица Виктория.
Тази перспектива хвърля в бяс руския император. Един династичен брак би укрепил и утвърдил независимостта на българската корона.
Руското външно министерство провежда блестяща операция, за да го предотврати. Чрез своите посланици в различни европейски страни то пуска гнусни слухове, че княз Александър не се интересува от жени. По салоните започва да се шушука още, че князът поддържал проститутки в двореца и сам бил заразен от венерически болести. Накрая целта е постигната. Бракът, който може би щеше да даде друг ход на българската история, е провален.
Автор: Албена Иванова
Въпреки, че е научен на войнишки бит, всички тези неща безпокоят храбрия участник във войната с Турция. Сандро, както близките наричат княза, е безхитростен, откровен и открит. Той е напълно безпомощен в задкулисните интриги. Скоро князът усеща зложелателството на останалите в България руснаци. Когато заминава за погребението на убития си от терористи вуйчо Александър II, Сандро въздъхва: "Моят покровител е мъртъв, сега с мен е свършено".
Новият руски император Александър III отдавна ненавижда братовчед си. Подозрителен и недоверчив, самодържецът все повече смята Батенберг за неблагодарно германско парвеню и заплаха за териториалните амбиции на Русия. Русия гледа на България като на своя губерния и открито се меси и разбунва политическия й живот. Особено я дразни княжеската особа, която е символ на суверенитета и независимостта на малката държава.
Междувременно през 1884 г. Батенберг започва да се оглежда за съпруга. Изборът му пада върху принцеса Виктория Пруска, внучка на кралица Виктория.
Тази перспектива хвърля в бяс руския император. Един династичен брак би укрепил и утвърдил независимостта на българската корона.
Руското външно министерство провежда блестяща операция, за да го предотврати. Чрез своите посланици в различни европейски страни то пуска гнусни слухове, че княз Александър не се интересува от жени. По салоните започва да се шушука още, че князът поддържал проститутки в двореца и сам бил заразен от венерически болести. Накрая целта е постигната. Бракът, който може би щеше да даде друг ход на българската история, е провален.