Вазов забранен в училищата ни преди повече от 60 години

След 9-ти септември 1944 година авторът на "Епопея на забравените", на "Под игото" и на "Немили-недраги" е забранен за изучаване в  българските училища. Причината е проста и , както се казва, не подлежи на обжалв

2009-11-24 09:52:24
След 9-ти септември 1944 година авторът на "Епопея на забравените", на "Под игото" и на "Немили-недраги" е забранен за изучаване в  българските училища. Причината е

проста и , както се казва, не подлежи на обжалване: Иван Вазов е чорбаджийски син, а работническата власт вижда в лицето на богатите най-естествените си врагове. Действително, народният поет е роден в Сопот, в семейството на заможния търговец Минчо Вазов. Той е първородния син и бащата мислел да го направи търговец, но не било така писано. Минчо е заклан жестоко от турците през 1877 г., а от 1889 -а Иван се установява в София заедно с майка си Съба и сестра си Въла.

Голяма част от парцела между улиците "Раковски", "6-ти септември" и "Вълкович" /сега "Иван Вазов"/ вече принадлежи на фамилията: брат на баба Съба го завещава на децата на сестра си. Там се издига и къщата на Иван Вазов, а в съседство е къщата на сестра му Въла. Именно Въла върти домакинствоо на брат си дълги години - съпругата му Атина Болярска живее с него малко повече от година.

Известно е , че Вазов бил много  плодотворен  - твори буквално от тъмно до среднощ. И тъй като е крайно самокритичен, мачка и хвъля по пода голяма част от изписаните листове.  Съществен момент  за съхранението на творчеството му е, че по молба на известния литературовед  проф. Иван Шишманов, близък приятел на писателя, малката Събка - осиновената дъщеря на Въла, събира  всички изпомачкани от вуйчо  си  листове и  ги дава на Шишманов, който ги систематизира и съхранява. А по-късно има големи заслуги за издаването и популяризирането на творбите на патриарха на българската литература.

След кончината на писателя през 1921 г. , домът му се превръща в музей по предложение на министъра на просвещението Стоян Омарчевски и, де факто,  става първият български литературен музей. Но това е през 1926 г. След 1944 г., чак до началото на 60-те години, Вазов се оказва персона нон града  за родните училища.

Реабилитацията става съвсем случайно. На панихидата на големия писател и поет присъства руският академик Державин. Там е и Георги Владимиров Вазов - братовият син на Иван Вазов.  Благодарение на факта, че говори 4 езика, сред които и руски и френски, той  общува лично с госта  от СССР. И   успява да му каже, че в България не се изучава Вазов. Державин е изумен:" Ако беше наш автор, щеше да е по-голям от Пушкин!", възкликва академикът и се прекръства. Точно той отваря очите на  партийното и дръжавно ръководство в лицето на Антон Югов, след което "По игото" и "Епопея на забравените" влизат в учебниците ни.      Автор: Албена Иванова

ОЩЕ ЗА...


КОМЕНТАРИ

Влез или се регистрирай за да пишеш...

Вход и регистрация

ЛЮБОПИТНО

 
Нагоре
Към пълната версия