Аспарух - Част II

Когато българите видели  огромната византийска войска  избягали  в блатата. Четири дни те не излезли  оттам, а ромеите не започнали  сражение точно заради тези блата. Забелязвайки слабостите на ромеите, българите се съвзели&n

Когато българите видели  огромната византийска войска  избягали  в блатата. Четири дни те не излезли  оттам, а ромеите не започнали  сражение точно заради тези блата. Забелязвайки слабостите на ромеите, българите се съвзели  и станали  по-смели.  Император Константин пък, който страдал  от подагра и силни  болки в краката, оставил  стратезите си и войската със заповеди да водят сражение и с пет  кораба и приближените си се върнал в Месемврия, за да прави бани. Сред войниците  обаче се понесъл слух , че императорът бяга и войската побягнала също.  А българите, като видели бягащите ромеи, излезли от блатата и започнали да ги  преследват и колкото войници улавяли, убивали ги  с меч. Преследвайки ги  отвъд Дунава, стигнали до тъй  наречената земя Варна и започнали да нападат и поробват  крепостите и земите, които дотогава  били под ромейска власт. Императорът бил принуден да сключи мир с българите, като се съгласил да им плаща данък. Битката и бягството на император Константин са  били  през лятото на 680 г.,  а мирът е сключен през 681 г. Така се сложило  началото на българската държава, въпреки  че тази дата е доста спорна.

Първата работа на хан Аспарух била да си осигури гърба, затова заповядал да се изкопае вал от Дунав до Черно море. Този вал дълъг 100 км може да се види и сега. Широчината му е 15 метра ,  а височината  достига до 4 метра. Изкопаната  пръст била натрупана на южната страна, така че прииждащите от север хазарски племена е трябвало първо да скочат в  дълбокия ров, където били забити заострени колове, а ако не загинат там, трябвало да изкатерят 8-метровата отвесна стена. Аспарух е осъзнавал, че  победата му е временна и че сам със своите 10 000 конника няма да може да устои срещу ромеите.
Славяните живеели  скрити из непроходимите гори из целия полуостров - от Пелопонес до Карпатите. Аспарух не искал те да бъдат негови врагове и затова изпратил пратеници  във всички посоки да търсят славянските племена и да доведат вождовете им. Аспарух добре познавал славяните, не само защото  те обитавали степите  на север от Стара Велика България. Смята се също така, че  Хан Кубрат е бил полуславянин. И ако във вените на Аспарух също е течала славянска кръв, той  вероятно е знаел и славянски -  това обяснява бързото му сближаване със славяните.

Съюзът с  българите  против общия враг - Византия - бил добре дошъл и за славяните. За по-малко от година доброволният съюз между българите и славяните  дал удивителен резултат. Племето на северите се преместило на изток да охранява източните старопланински проходи и морската граница,  а седемте славянски племена се пръснали по цялото протежение на Стара планина - да охраняват   другите проходи, откъдето биха могли да нахлуят от юг византийците. Цялата новозавладяна територия била оградена с ровове, стени от забити колове или с купища непроходими трънаци.

След като укрепил  границите хан Аспарух започнал да гради столицата на новата си държава -  Плиска.  Първата грижа  на хана  била да направи този град непристъпен. Столицата била оградена с ров широк 12 метра, с дълбочина също 12 метра, на дъното на рова били набити къси заострени колове, а изровената пръст била насипана от вътрешната страна - насипът бил висок 20  крачки. Отгоре върху стената били набити високи колове, където имало тесни пролуки откъдето защитниците на града да изстрелват стрелите си. Този вал имал обща дължина 20 км и обграждал пространство от около 25 000 декара. В това укрепление в  случай на нашествие са могли да се укрият повече от 200 000 души заедно с добитъка. Вторият концентричен  правоъгълник бил от  каменни стени с дебелина 2 метра и височина 10 метра, с кули и порти в четирите посоки на света. Зад  тези стени се намирал вътрешният град - там бил големият дворец с тронната зала, административни сгради, както и къщите на боилите, грънчарските и железарските работилници, тържищата и магазините. Третият концентричен правоъгълник ограждал дворцовият  център, в  средата на който  се намирал храмът на Тангра, кръгла жертвена колона, жилището на главния жрец и кръглият дворец на хана. В дворцовият център се намирало и най-жизненоважното - водохранилището. В края на 7-ми век в столицата на хан Аспарух е имало канализация - за чиста вода и отходен канал от оловни тръби за мръсотиите, имало е басейни и бани.

Основите на дворците и на крепостните стени са запазени и до днес. Те били градени от гранит и камък.
Хазарите започнали да нападат и Аспаруховата България.  През пролетта на 700-та   година ханът се вдигнал на поход срещу тях. Преследвал Аспарух хазарите до делтата на река  Дунав и отвъд делтата, отвъд Днестър и Днепър, чак до Азовско море, целунал и земята на Стара Велика България.  Там, в степта, на север  от морето се  започнало голямо сражение. Вече възрастният  хан Аспарух, който както винаги се биел начело на войските си, съсякъл много хазари с меча си, но тежко копие пронизало ризницата му. Това се случило близо до гроба на баща му Кубрат. Синът му Тервел го погребал набързо в степта край Днепър и с оцелелите войници се изтеглил на юг към Дунав.  Автор: Албена Иванова