България е най-старата европейска държава, като се изключи древна Гърция, която не е сменила името си през вековете. Прекрачвайки от старата в новата ера, българите прекрачват от Азия в Европа и стигат до Азовско и Черно море. Стара Велика България се прочува най-много при хан Кубрат. Ханът е расъл в
Константинопол, изучил се там, образовал се и приел християнството през 619 година. Хан Кубрат имал петима сина: Баян, Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек. Кубрат обичал да наблюдава нощното небе и да чете по звездите съдбата на хората и на народите. В една такава нощ той разбрал, че неговата звезда угасва и се запитал дали и държавата му ще умре заедно с него. Легендата разказва, че повикал той синовете си и им казал, че земните му дни свършват. Дал им наръч пръчки и ги накарал да ги счупят. Всеки от петимата се опитал, но никой не успял. Тогава ханът измъкнал от наръча пръчките и една по една ги чупел с лекота. "Ако се разделите след смъртта ми, един по един всеки ще може да ви пречупи. Ако сте заедно, никой няма да може да ви победи". След като им оставил този завет, че "Съединението прави силата", Кубрат издъхнал. Синовете му обаче веднага се скарали кой да седне на бащиния трон. И тъй като не успели да се разберат, след като погребали по християнски баща си /каквато била последната му воля/, поделили народа си на пет равни части и поели в четирите посоки на света. Баян останал на бащината земя. Котраг тръгнал на север, Аспарух - на юг, Кубер тръгнал на запад, заедно с Алцек. А хазарите това и чакали. Щом ордите на четиримата братя тръгнали, те нападнали Баян и след две-три години от Старата Велика България останал само спомен.
Аспарух, Исперих или Испор - Белият конник, тръгнал на юг. Той яздел пред 10 000 въоръжени мъже на коне. Всеки мъж водел със себе си по два резервни бойни коня и по две жени, а жените по 5-10 деца. Ордата наброявала 150-200 000 души, следвана от многобройни стада овце. Така стигнали до Черно море, река Дунав, а след реката се простирала могъщата Византийска империя.
Аспарух бил слушал от баща си за Византия и за Константинопол, за мраморния дворец на императора, където Кубрат бил живял като дете, за високите крепостни стени, ограждащи огромния град, за златните храмове на византийския бог Христос и за страшната армия на Византия.
Аспарух пришпорил коня си и навлязъл в реката, а след него и 10-те хиляди конника. Това се случило през пролетта на 680 г. Ханът прекрачил границата на Византия.
Когато император Константин научил , че нечист народ напада владяната от християните земя, заповядал цялата пехотна войска да премине в боен ред през Тракия, въоръжил флота и потеглил към Дунав по суша и море.
Автор: Албена Иванова
Константинопол, изучил се там, образовал се и приел християнството през 619 година. Хан Кубрат имал петима сина: Баян, Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек. Кубрат обичал да наблюдава нощното небе и да чете по звездите съдбата на хората и на народите. В една такава нощ той разбрал, че неговата звезда угасва и се запитал дали и държавата му ще умре заедно с него. Легендата разказва, че повикал той синовете си и им казал, че земните му дни свършват. Дал им наръч пръчки и ги накарал да ги счупят. Всеки от петимата се опитал, но никой не успял. Тогава ханът измъкнал от наръча пръчките и една по една ги чупел с лекота. "Ако се разделите след смъртта ми, един по един всеки ще може да ви пречупи. Ако сте заедно, никой няма да може да ви победи". След като им оставил този завет, че "Съединението прави силата", Кубрат издъхнал. Синовете му обаче веднага се скарали кой да седне на бащиния трон. И тъй като не успели да се разберат, след като погребали по християнски баща си /каквато била последната му воля/, поделили народа си на пет равни части и поели в четирите посоки на света. Баян останал на бащината земя. Котраг тръгнал на север, Аспарух - на юг, Кубер тръгнал на запад, заедно с Алцек. А хазарите това и чакали. Щом ордите на четиримата братя тръгнали, те нападнали Баян и след две-три години от Старата Велика България останал само спомен.
Аспарух, Исперих или Испор - Белият конник, тръгнал на юг. Той яздел пред 10 000 въоръжени мъже на коне. Всеки мъж водел със себе си по два резервни бойни коня и по две жени, а жените по 5-10 деца. Ордата наброявала 150-200 000 души, следвана от многобройни стада овце. Така стигнали до Черно море, река Дунав, а след реката се простирала могъщата Византийска империя.
Аспарух бил слушал от баща си за Византия и за Константинопол, за мраморния дворец на императора, където Кубрат бил живял като дете, за високите крепостни стени, ограждащи огромния град, за златните храмове на византийския бог Христос и за страшната армия на Византия.
Аспарух пришпорил коня си и навлязъл в реката, а след него и 10-те хиляди конника. Това се случило през пролетта на 680 г. Ханът прекрачил границата на Византия.
Когато император Константин научил , че нечист народ напада владяната от християните земя, заповядал цялата пехотна войска да премине в боен ред през Тракия, въоръжил флота и потеглил към Дунав по суша и море.