Среброто - лек или болест

Според една легенда вождът на ацтеките Монтесума притежавал удивителен амулет -  "посребрен" от природните процеси скелет на неголяма змия, открит в един от сребърните рудници. По  своята красота и уникалност той бил безценен и пр

Според една легенда вождът на ацтеките Монтесума притежавал удивителен амулет -  "посребрен" от природните процеси скелет на неголяма змия, открит в един от сребърните рудници. По  своята красота и уникалност той бил безценен и превъзхождал всички творения на човешките ръце. Нещо повече, той притежавал магическа и лечебна сила. Конкистадорите, които ограбили несметните съкровища на ацтеките, дълго търсили "сребърната змия", но напразно.  Казват, че тя е изпълзяла  обратано в недрата на  рудника, за да не попадне в ръцете на алчните завоеватели.

Хората довибали сребро от незапомнени времена и го почитали не само заради красотата му, но и за неговите магически и лечебни  свойства. Достатъчно е да се каже, че такива мистични предмети, като огледалата, първоначално се изработвали от метали, в това число и сребро. Най-старото сребърно огледало е на около 5 хиляди години и представлява щателно полиран от  едната страна сребърен диск с дръжка. Сребърни огледала можели да си позволят само много богатите хора, тъй като те били баснословно скъпи.

Човекът се научил да прави стъклени огледала сравнително скоро - преди около 600 години, но те още дълго не били признавани на пракатика от всички религии : смятало се, че именно в стъклените огледата се крие дяволът. Църквата, която смятала стъклените огледала за изчадия  на злото, към металните, и особено към  сребърните, се отнасяла много по-лоялно. Много вярващи не само се оглеждали в тях, но и с тяхна помощ лекували множество болести, като се започне с психичните  и се свърши с шарката и туберкулозата. Смятало се, че металите със студени оттенъци - олово, сребро, желязо - поглъщат горещите, възбуждащи енергии и отнемат излишната топлина от болния. Металите с топли оттенъци  действат обратно.

Съюзът на среброто и водата води своето начало от дълбока древност. Още царят на шумерите Ентемен през 2400 г. пр. н.е. имал сребърна  ваза с медно дъно. Водата в нея с времето се насищала с йони на тези метали и придобивала лечебни и подмладяващи свойства. Още по онова време хората не само знаели за чудесните свойства на среброто и медта, но и се досещали, че те взаимно усилват своето противомикробно действие.
През V в. пр.н.е. персийският цар Кир  по време на военните си походи пиел вода от сребърни съдове, за да се предпази от много инфекции. Неговият  пример следвали и други пъководци. Така през 326 г., по време на нахлуването на Александър Македонски в Индия, сред войниците му започнала епидемия  от стомашно-чревни заболявания. Не пострадали само висшите командири, които използвали за пиене сребърни чаши. Обиконвените войници, които поради бедността си използвали други съдове не могли да се спасят от тежките инфекции. А знатните римски легионери защитавали гърдите и ръцете си със сребърни плочки: при раняване докосването на раните с тези плочки предпазвало от инфекции.

В религиозни  индуистки книги се срещат сведения за обеззаразяване на водата  чрез краткотрайно потопяване в нея на нагорещено сребро или в резултат на продължителен конатакт с този метал в обикновени условия. В древните индийски текстове среброто се споменава като неизменна съставка в еликсирите на младостта и здравето. В някои страни хвърляли в кладенците сребърни монети при тяхното освещаване за подобряване качеството на водата. А американските първооткриватели, пътешествайки из Дивия Запад, често пускали сребърен долар в млякото, за да забавят неговото вкисване.
Колоидното сребро е естествен антибиотик, разрешен за използване в САЩ още от 1920 година. То представлява чист, натурален продукт, състоящ се от микроскопични частици сребро, измерени в деминерализирана и дейонизирана вода. Известно е, че недостигът на сребро в човешкия организъм води до нарушаване на работата на имунната система,   в резултат на което често възникват простудни, вирусни и инфекциозни заболявания. Колиодното сребро  е безопасен и най-силен за човешкия организъм натурален антисептик, потискащ повече от 700 вида болестотворни микроорганизми, сред които стафилококи, стрептококи, бактерии на дизинтерията, коремния тиф и др.
За сравнение спектърът на действие на всеки антибиотик  обхваща 5-10 вида бактерии. Доказано е, че вода, заразена с високи концентрации на бактерии на дизинтерия, коремент тиф, стафилококи, стрептоккоки, и др., става стерилна 1-2 часа след пускането в нея на  сребро в количество до 1 мг на литър.
Колоидното сребро участва активно в понижаване  на жизнената дейност и прекратяване на размножаването на редица чужди за организма бактерии, вируси, гъбички и паразити, стимулира защитните механизми. При това то не оказва влияние върху полезната микрофлора   в организма. В същото време всички болестотворни бактерии и вируси загиват в течение на  шестминутен контакт с колиодно сребро.
Бактерицидното действие на нищожни концентрации на сребърните йони се обяснява   с  това, че те се намесват в жизнената  дейност на  микробите, пречейки на работата на биологическите катализатори - ферментите. Съединявайки се с аминикиселината цистеин, влизаща с състава на фермента, сребърните йони пречат  на неговата нормална работа. За съжаление, както  често става, това, което е позлезно в малки дози е пагубно в големи.  Среброто не прави изключение. Вкарването на значителни концентрации сребърни йони  води до понижаване на имунитета при животните, изменения в съдовете и нервните тъкани в главния и гръбначния мозък, а при увеличаване на дозите се стига до увреждане на черния дроб, бъбреците, щитовидната жлеза. За щасатие, в тялото на човека след 1-2 седмици остава само 0,02-0,1 процента от вкараното сребро, останалото се извежда от организма.

При многогодишна работа със сребро и неговите соли, когато те постъпват в организма продължително време, но на малки дози, може да се развие едно необикновено заболяване - аргирия. Постъпващото  в организма сребро е способно бавно да се отлага във вида на метал в съединителната тъкан и капилярните  стени на различни органи, в това число в бъбреците, костния мозък, далака. Натрупвайки се в кожата и лигавиците, среброто им придава
сивозеленикава или синкава окраска , особено силна на откритите участъци от тялото, подложени на действието на светлината. Аргирията се развива много бавно, първите нейни признаци се появяват след 2 до 4 години непрекъсната работа  със сребро, а силното потъмняване на кожата се наблюдава едва след десетки години.
Все пак в тази болест има и нещо хубаво - при  аргирия не може да има инфекциозни заболавания: човек  е толкова пропит  със сребро, че то убива всички болестотворни бактерии, попадащи в организма.  Автор: Албена Иванова